Банчо Банов

Банчо Рафаилов Банов e български писател (баснописец), актьор, сценарист, поет, преводач.

 

Роден е на 16 юни 1925 г. в Сливен.

 

Завършва военно училище, а по-късно и медицина в София. Още в студентските години започва да се занимава с журналистика.

 

За първи път печата във в. "Народна войска". Работи като журналист във вестниците "Изгрев", "Вечерни новини", "Литературен фронт". Заема длъжността заместник главен редактор в БНТ, редактор и завеждащ отдел "Изкуство" и отдел "Драматургия" в издателство "Български писател", драматург на Народния театър "Иван Вазов".

 

Банов е единственият български писател, който актуализира жанра съвременна българска басня. Първата си басня публикува през 1954 г. и от този момент този жанр заема основно място в творчеството му.

 

Автор е на 18 драматизации - "Службогонци", "Казаларската царица", "Под игото", "Чичовци", "Бесове" и др. Създава оперни и балетни либрета. Пише басни, стихотворения, разкази, очерци, радиопиеси, съавтор е на киносценарии - "Случаен концерт", "Бъди щастлива, Ани", "Князът" и др. Пръв в България превежда фарсовете на средновековния френски театър, стихове и пиеси на Шекспир, Алфонс дьо Мюсе и др., а също така превежда от руски и гръцки език. Автор е на книгите "Смешно огледало", "Третото ухо на заека", "Сто и една басни", както и на няколко сборника "Басни". Съставител е на "Сто шедьоври на баснята".

 

Някои произведения на Банчо Банов са преведени на руски, чешки, беларуски, турски и чувашки език.

 

Умира на 11 декември 1993 г. в София.