Класация
Найчо Цанов
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Найчо Цанов е български политик, един от най-изявените български парламентаристи.
Роден е през 1857 г. във Видин.
Рано остава сирак. Учи в килийното и основното училища във Видин. Следва в частното търговско училище на вуйчо си Димитър Шишманов в Свищов, но година и половина след неговото постъпване турските власти закриват училището. Със съдействието на брат си Илия Цанов, вицегубернатор на Софийския санджак, Найчо Цанов работи няколко месеца като писар в канцеларията на турския паша във Видин. При сформирането на българската администрация след Освобождението, е назначен за секретар при Видинския окръжен управител. Поради непримирим конфликт с управителя подава оставката си.
Включва се в обществено-политическия живот на Княжество България като съмишленик на Либералната партия. Обявява се против въведения от Александър Батенберг режим на пълномощията. След премахването на режима през 1883 г. в продължение на около 1 година издава вестник "Свобода".
Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. начело на Видинското опълчение в отбраната на Кула, Брегово и Видин.
Найчо Цанов е изявен противник на режима на Стамболов. След основаването на Демократическата партия, той става неин активен деец. По-късно я напуска и става един от основоположниците на Радикалдемократическата партия. През 1908 г. радикалдемократите печелят изборите за общински съветници във Видин, а Найчо Цанов е избран за общински съветник. Като такъв внася и се приемат предложения по благоустрояването на града, управлението на общинските имоти, решаване на юридически проблеми, откриване на общинска аптека, бюро за безработни към общината, подпомагане на социално слаби и войнишки семейства, снабдяване на града с продоволствия и горивни материали по време на войните.
През 1896 г. Найчо Цанов е избран за народен представител и в продължение на 22 години е избиран от населението на Видин. Като народен представител води борба срещу личния режим на Фердинанд, въвличането на България в Първата световна война и срещу виновниците за втората национална катастрофа.
Умира на 28 юни 1923 г. Погребан е в двора на Видинския катедрален храм "Св. Димитър" с почести. През 1947 г. тленните му останки са пренесени в крайдунавската градина, където е издигнат паметник в негова чест.