Константин Муравиев

Константин Владов Муравиев е български политик от БЗНС, най-малко управлявалият министър-председател.

 

Роден е на 5 март 1893 г. в Пазарджик.

 

Завършва Роберт колеж в Цариград, а по-късно и Военното училище в София. През 1919 г. е уволнен от армията с чин капитан. 

 

През 1918 г. става член на БЗНС (под влияние на Ал. Стамболийски, който е негов вуйчо) и частен секретар на Александър Стамболийски. По време на неговото управление Муравиев е началник на "Обществена безопасност", консул в Ротердам, управляващ българската легация в Нидерландия и Турция, министър на войната.

 

След Деветоюнския преврат през 1923 г. Муравиев е арестуван и осъден заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. През 1927-28 г. е кореспондент на френските вестници "Соар" и "Котидиен" и редактор на в. "Земеделско знаме". Последователно е министър на народното просвещение и на земеделието и държавните имоти в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат, след който преминава към полулегална дейност. Депутат в XX, XXII и ХХIII ОНС.

 

От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация - намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.

 

На 9 септември 1944 г. правителството на Муравиев е свалено от власт. Той е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена, Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест. По-късно отново е в затвора, освободен е през 1955 г., но на следващата година е арестуван отново и изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г.

 

Автор е на "Договорът за мир в Ньой - спомени" и "Събития и хора - спомени".
 
Умира на 31 януари 1965 г. в София. Окончателно е реабилитиран през 1996 г.