Марко Павлов

Марко Павлов е български фармацевт, първият дипломиран лекар и основател на първата аптека в България.

 

Роден e през 1784 г. в западномакедонския град Сятища, тогава Османската империя, днес Гърция.

 

Рано остава сирак, осиновен е от италиански търговец на коприна и израства в Италия. Учи медицина във Венеция и завършва в Университета на Монпелие, Франция през 1808 г. като става първият дипломиран български лекар.

 

Още като студент по медицина участва като лекар доброволец в армията на Наполеон по време на Австро-френската война. Награден е с два ордена за заслуги. След дипломирането си работи на Йонийските острови, в Тунис, Мароко и Франция.

 

Участва в Гръцката война за независимост през 1821-22 г., след което се връща в родината си и се установява в Пловдив, където става личен лекар на османския паша. Заедно с него в се мести в Търново, където продължава лекарската си практика.

Поради невъзможност да се бори с болестите без лекарства, се принуждава да поръчва такива от Франция. Така през 1823 г. Марко Павлов отваря първата аптека в България. Първоначално работи в дома си, а по-късно наема специален дюкян, който нарича "Лекарня" – комбинация между лекарски кабинет и аптека.

 

Марко Павлов участва активно и в обществения живот на Търново. Подкрепя българското антипатриаршистко движение, убеждава българите да не се потурчват или погърчват. Подпомага материално църквата "Свети Константин и Елена" и училището към нея. Избран е за български представител в османския съд.

 

Умира на 18 януари 1864 г. Tържествено е погребан в двора на църквата "Свети Константин и Елена". "Лекарнята" е наследена от сина му Георги Павлов, също медик по образование, който приема гръцко поданство и името Георг Маркизис. Бащината аптека става известна с името Маркизиевата аптека.