Върбан Винаров (генерал)

Върбан Николов Винаров е български офицер, генерал-майор от сухопътните войски на България.

 

Роден е през 1855 г. в Русе.

 

Завършва Роберт колеж в Цариград. След Освобождението учи във военното училище в София.

Участва във всички сражения по време на Руско-турската освободителна война през 1877-78 г. и е преводач и сътрудник на американския журналист Макгахан.

 

Става един от първите членове на първата масонска ложа в България "Балканска звезда". В списъка на русенската ложа поручик Винаров е записан под №6, притежаващ масонската III-та степен. Той е включен и в ръководството на ложата като изпълняващ длъжността I-ви надзирател, т.е. втори човек след почетния майстор Иван Ведър.

 

По време на Сръбско-българската война е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След войната е помощник-началник на Щаба на армията, а от 1887 г. е началник на Военното училище. По-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

Става флигел-адютант на княз Фердинанд от 1894 г. и почетен флигел-адютант 1899 – 1900 г. Заема висши командни длъжности в българската армия и на 44-годишна възраст става генерал-майор от Генералния щаб.

През 1897 г. е началник на 4 пехотна Преславска дивизия. През 1898 г. е инспектор на конницата от свитата на цар Фердинанд І в новосформираната Кавалерийска инспекция.

 

През 1907 г. е делегат на Втората световна мирна конференция в Хага.
 
Умира на 5 март 1908 г. във Виена, погребан е в София.