Класация
Илка Попова
Илка Стефанова Попова е българска оперна певица, мецосопран, първата българка, пяла на сцената на миланската Скала.
Родена е на 1 август 1905 г. в София, племенница на един от основателите на Софийската опера Петко Наумов.
През 1913 г. започва да пее в детски любителски хор, а от 1921 г. учи оперно пеене при Иван Вулпе в Държавната консерватория. На 11 декември 1929 г. дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта "Аида" от Джузепе Верди.
След дипломирането си в София продължава обучението си в Милано, а след това в Париж при Фелия Литвин. Първоначално пее в операта на Бордо, а от 1931 г. – в парижката Гранд Опера, където започва голямата ѝ кариера. Емблематична нейна роля става Далила от "Самсон и Далила" на Камий Сен-Санс. През следващите години има голям успех както във Франция, така и в Италия, работи в тясно сътрудничество с Фьодор Шаляпин. Гастролира из големите оперни театри на цяла Франция - Лион, Марсилия, Тулон, Ница, Нанси, Тулуза, Ним, Монпелие. Също така пее по сцените на цяла Европа, Латинска Америка. През 1937 г. триумфира и в Миланската Скала в три постановки на три различни опери - "Джоконда" от Понкиели, "Бал с маски" на Верди и "Тристан и Изолда" на Вагнер.
След началото на Втората световна война Попова се връща в България и продължава да работи в Софийската опера. След налагането на комунистическия режим няма възможност да работи в чужбина, като за последен път участва в две представления в Италия през 1947 г. Работи до края на живота си, като през последните години изпълнява ролята на Старата графиня в "Дама пика" на Пьотър Чайковски.
От баща си Илка Попова наследява вкуса към рекламите. Нейният лик служи за реклама на прочути френски парфюми, което ѝ донася огромна популярност по целия свят. През целия си живот тя е ухажвана от редица богати и влиятелни мъже - султанът на Тунис, Бениамино Джили, лорд Карлтън - младши... Известна е романтичната история между нея и великия бас Фьодор Шаляпин.
Умира на 30 май 1979 г. в София.