Елена Мутева

Елена Стефанова Му̀тева е първата българска интелектуалка и поетеса, първата бълагрка, написала басня, преводачка и фолклористка.

 

Родена е през 1825 г. в Калофер.

 

Известно време живее в Пловдив. Заради кърджалийските нашествия, семейството ѝ емигрира в Одеса, където тя получава образованието си. Запознава се с руската литература. Става член на Одеския литературен кръжец, в който членуват Найден Геров, Ботьо Петков, Сава Филаретов и Добри Чинтулов.

 

През 1842 г. в дома на Мутеви в Одеса се състои първият негласен български литературен конкурс на тема "Преклонение пред всемогъществото на вездесъщия бог". В него участват Елена Мутева и Найден Геров. Печели го Елена с одата "Бог", а Найден Геров се представя с "Ода богу".

 

Елена Мутева спомага за издаването на "Критически издирвания на историята българска" от Юрий Венелин в превод на Ботьо Петков. Събира, записва народни песни и легенди.  Има принос за запазването в Чехия на материали, свързани с българския фолклор. Превежда басни от Крилов. Превежда "Райна, българска царкиня" от Александър Ф. Велтман и сборник с източни приказки "Турски приказки", публикуван посмъртно през 1858 г. Известни са само две нейни произведения - одата "Бог" и стихотворението "Басня".

 

На Елена Мутева е посветена поемата на Найден Геров "Стоян и Рада".

 

Умира от туберкулоза на 25 април 1854 г. в Одеса едва на 29-годишна възраст.