Екатерина Ненчева

Екатерина Димитрова Ненчева е българска поетеса, една от първите след Освобождението.

 

Родена е на 1 май 1885 г. в Троян.

 

Бащата ѝ е фелдшер и поради това често семейството се мести - в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина завършва IV клас на Американския девически колеж в Ловеч и гимназия в София, учи славянска филология в Софийския университет. Докато следва има изяви като актриса в театър "Сълза и смях" и във Варненския градски театър.

 

Омъжва за публициста-общественик, съдия и прокурор Иван Харизанов и заедно с двете си деца се местят в градовете, където той работи  – Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца. Тя работи като учителка в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила.

 

Пише стихове от 14-годишна възраст. Като студентка публикува в списанията "Летописи", "Демократически преглед", "Общо дело" и "Мисъл" под псевдоним Велерина. През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка "Снежинки".

 

Екатерина Ненчева е първата българка, осмелила се да пише любовна поезия.

 

Умира от туберкулоза на 9 февруари 1920 г. едва на 34 г.