Петър Бочев

Петър Ангелов Бочев е български военен летец, пръв свалил противников самолет в небето над България, обявен за спасител на Перник и София.

 

Роден е на 19 ноември 1920 г. в с. Крушето, Горнооряховско.

 

Учи в гимназия във Велико Търново. Завършва 61-ви випуск на Военното на НВ училище, след което е изпратен на усъвършенстване в Германия. Взема 2 изпита в Германия, като на втория присъства и конструкторът на изтребителя, на който ги изпитват - Вилхелм Месершмид. Той е толкова впечатлен от полета на Бочев и това, което прави с неговия самолет, че след приземяването отива лично да го поздрави, сваля от ръката часовника си и му го подарява.

 

На 22 февруари 1942 г. Бочев става курсист в изтребителната школа на летище Марино поле в Карловско. По-късно същата година се мести в Долна Митрополия. След като завършва, е назначен в 3/6 изтребителен орляк, а по-късно същата година в 1-ви изтребителен полк.

 

На 1 август 1943 г., по време на операция "Приливна вълна", Бочев със своя "Месершмит Bf109 G-2" посреща американските самолети над България и успява да свали бомбардировач "B-24 Liberator" - първия самолет, свален над Родината ни.

 

Най-паметен за Петър Бочев и за хората от София и Перник е боят на 23 ноември 1943 г.:

50 четиримоторни  бомбардировачи "B-24 Liberator", се пристрояват към 40 други машини от този тип и 30 изтребители за охрана "P-38 Lightning" и вземат курс от Велес към София. Летците от 3/6 орляк с капитан Чудомир Топлодолски откриват противника и го атакуват на височина 7000 м. Нападнати от българските изтребители, американските бомбардировачи все пак се насочват към София, но тя е покрита с облаци, които пречат на прицелното бомбомятане, и те се отклоняват към Перник. "Летящите крепости" са посрещнати от 692-ро ято с командир Любен Кондаков и водените от него 9 летци, сред които са Генчо Димитров, Иван Стефанов и Петър Бочев.

 

Завързват се ожесточени въздушни схватки. "Лайтингите" от американското изтребително прикритие реагират своевременно и отрязват пътя на българските изтребители към бомбардировачите. Започва тежък въздушен бой с превъзхождащ противник. Петър Бочев успява да се откъсне от въртележката на противниковите изтребители и се спуска в отвесна атака към отминаващите "крепости", влезли вече в боен курс към целта. Той провежда атака по челния самолет. Първоначално го обстрелва с двете големокалибрени 13 мм картечници, след което и с 20 мм оръдие. Пикирайки, неговата "Стрела" преминава като камък през строя на бомбардировачите и се оказва под тях. Бочев провежда атака вертикално нагоре, като стреля в корема на изпречилата му се "крепост". Така отново профучава през строя на американските машини. Респектирани от непрекъснатите атаки на българските летци отгоре и отдолу, американските екипажи започват да се освобождават от бомбите, преди да са стигнали Перник. В тази самоотвержена битка върху самолета на Бочев налитат едновременно няколко изтребители "лайтинг", обстрелвайки го отвсякъде. Огънят бързо спира, защото българският изтребител намира безопасно място в строя на бомбардировачите, между тежките американски машини.

 

След като пускат страшния си товар, бомбардировачите завиват към своята база, а Бочев продължава да ги следва. Светва обаче лампичката за бензина. С отвесно пикиране той напуска вражеския строй, но при тази маневра самолетът му е улучен, ранен е и самият той. Въпреки това успява да извърши аварийно кацане в нива до шосето от Брезник за София, но губи съзнание. Когато идва на себе си, със сетни сили се измъква от димящата машина и там го намират  местни селяни. Настанен е в Миньорската болница в тежко състояние, поставен е в гипсово корито.

 

Целият Перник, който е наблюдавал битката на българския изтребител с противника, го обявява за спасител на града. Царица Йоана посещава ранения летец с двете си деца и изказва възхищението си от проявения от него героизъм, като му поднася подаръци, както и предложение след оздравяването да бъде изпратен като помощник на българския военен аташе в Швейцария.

 

След възстановяването си Бочев отново е във въздуха за отразяване на поредното американско нападение. Така вместо дипломатическа кариера в Берн, той избира отново въздушните битки.

 

На 5 октомври 1944 г. подпоручик Бочев, с 3/6 изтребителен орляк под командването на капитан Кръстю Атанасов, излита с цел да атакува моторизирана германска колона и артилерийски позиции по пътя Крива паланка – Куманово. Самолетът му е улучен, той успява да кацне, но след взрив загива в него. Посмъртно е произведен в чин поручик. Погребан е в двора на църквата "Св. Иван Рилски" в кв. "Калтинец" в Горна Оряховица, само на километър от летището.

 

Петър Бочев умира на 5 октомври 1944 г.