Пенчо Семов

Пенчо Иванов Семов е известен български индустриалец от началото до средата на XX век, дарител, наричан "българският Рокфелер" и "най-социалният индустриалец на Балканите".

 

Роден е на 8 октомври 1873 г. в сел Цвятковци, Габровско.

 

Началното си образование получава в родното село. Прекъсва обучението и започва да обикаля страната с баща си и да продава кожи и вълнени платове. Въпреки, че не получава добро образование, владее турски, френски и руски езици.

Сключва брак с Аница Талева. За нещастие жена му и двете им деца за кратко време умират от туберкулоза. От този момент Пенчо Семов се отдава изцяло на работата.

 

Заедно с баща си брат си през 1905 г. основават фабриката за вълна и прежди "Иван Семов и синове", която дълги години е основната му промишлена дейност. Предприятието е оборудвано с модерна техника, а качеството на произвежданата продукция е на световно ниво. Благодарение на добрия си търговски нюх развива дейност и в други отрасли. Става главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. През 1917 г. вече ръководи огромната вълненотекстилна фабрика "Успех". Печалбите му непрекъснато нарстват и така Пенчо Семов става един от най-богатите и проспериращи предприемачи не само в България, но и в цяла Европа. Става акционер и в Българското търговско-параходно дружество

 

Според изследователите на живота на Семов, личните му дарения възлизат на около 50 000 000 лева, а направените чрез фондацията - над 200 000 000 лева.

 

През 1919 г. дарява 300 000 златни лева за лобиране в полза на България при договарянето на Ньойския договор.

 

В средата на 1930-те години фондацията му дарява 300 000 долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет (чийто наследник е Аграрният университет в Пловдив) и за Института по заразни и паразитни болести в България.

 

С лични средства основава фонд за борба с туберкулозата. Любовта на Семов към морето и корабите го вдъхновява да поръча на видни архитекти да построят една от най-впечатляващите сгради в Габрово - "Параходът", която служи за пансион и център за изучаване на чужди езици. Днес тя носи неговото име и в нея се помещава специализираната болница за белодробни заболявания.

 

През 1936 г. дарява на Съюза на журналистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна. Тези имоти са оценени на 450 000 златни лева.

 

През същата година заедно с предприемача Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.

 

В завещанието си от 1928 г. Семов оставя средства за построяване на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово.

 

Със средства на Семов е закупена сградата на женското благотворително дружество "Майчина грижа" и е построено Стопанското училище в Габрово.

 

Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни в София. Поддържа и безплатни трапезарии за ученици в Габрово, Варна и Казанлък.

 

Спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 000 000 лева.

 

Дарява средства за католическия колеж "Свети Августин" в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.

 

Умира на 10 юли 1945 г.

 

Оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева (ок. 9 000 000 американски долара). През 1947 г. "народната власт" конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот. Посмъртната му воля как да се разпределят тези средства не е изпълнена.