Пенчо Семов

Пенчо Иванов Семов е един от най-значимите български индустриалци, предприемачи и дарители от първата половина на XX век. Заради мащаба на стопанската и благотворителната му дейност съвременниците го сравняват с американския индустриалец Джон Рокфелер, а през 1942 г. проф. Дмитре Антич от Белградския университет го определя като „най-социалния индустриалец на Балканите“.

Роден е на 8 октомври 1873 г. в село Цвятковци, Габровско, като първороден син на Иван и Бона Семови.

Началното си образование получава в родното село. Още като дете започва да придружава баща си в търговските му пътувания и постепенно навлиза в занаята и търговията. Въпреки че не получава високо образование, проявява силен интерес към чуждите езици и владее говоримо турски, руски и френски.

През 1898 г. се жени за Аница Гъдева Талева. Семейството преживява тежка трагедия – съпругата му и двете им деца, Иван и Бонка, умират от туберкулоза.

На 8 декември 1902 г. Пенчо Семов сключва втори брак с Радка Николова Патева, с която по-късно развиват и значителна благотворителна дейност.

В началото на XX век Пенчо Семов се посвещава изцяло на стопанска дейност. През 1905 г. заедно с баща си Иван и брат си Семо създава семейното дружество „Иван Семов и синове“. Впоследствие предприятието става негова собственост и се развива като трикотажна фабрика.

Постепенно Семов разширява интересите си в различни отрасли. Той е главен акционер във вълненотекстилната фабрика „Успех“, създава и притежава фабрика „Вилата“ в Габрово и участва в редица текстилни, кожарски, тютюневи и други промишлени предприятия.

Инвестира и извън Габрово. Сред дружествата, с които е свързан, са ютената фабрика „Кирил“ във Варна, барутното дружество „Принц Борис“ в Русе и други предприятия.

Участва и в банковото и застрахователното дело. Акционер е в общо 28 акционерни дружества – 22 промишлени предприятия, 4 банки и 2 застрахователни компании.

Пенчо Семов е свързан и с Българското търговско параходно дружество, в което е председател на Управителния съвет от април 1933 до януари 1935 г., а след това остава негов член.

През годините се утвърждава като един от най-влиятелните български предприемачи на своето време.

Значителна част от състоянието си Пенчо Семов насочва към финансирането на образование, здравеопазване и социално подпомагане.

През 1919 г. предоставя 300 000 златни лева за действия в защита на българските интереси при мирните преговори след Първата световна война.

Подпомага образованието на млади хора и деца на свои работници, като дарените за тази цел средства надхвърлят 3 млн. лева. Дарява средства за Априловската гимназия и библиотека „Априлов–Палаузов“ в Габрово, католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив и други учебни заведения. С негови средства е построено и училище в родното му село Цвятковци.

Семов е сред големите благодетели на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово. През 1930 г. дарява 600 000 лева за закупуването на сградата на бившето казино „Бузлуджа“, превърната в дом „Бона и Иван Семови“ в памет на неговите родители. Подпомага и изграждането на сградата на Стопанското училище в града.

В София създава и дълго време издържа социално заведение за безпризорни хора. Поддържа безплатни ученически трапезарии в Габрово, Варна и Казанлък.

С лични средства подпомага и борбата с туберкулозата – заболяването, от което губи първата си съпруга и двете си деца.

През 1936 г. предоставя на организацията на българските журналисти своя вила и част от чифлика си край Варна. Имотите са оценявани на около 450 000 златни лева.

През същата година заедно с индустриалеца Иван хаджи Беров създава в Габрово първия по рода си в България парк с тенискортове и зимни пързалки.

Една от най-разпознаваемите следи от делото на Пенчо Семов е необичайната сграда край Габрово, известна като „Парахода“. Построена по проект на архитект Никола Гръблев, тя е замислена като девически пансион „Радка и Пенчо Семови“. Намерението на Семов е там да бъдат настанявани и обучавани момичета, включително в изучаването на чужди езици. След политическите промени предназначението на сградата е променено. Днес в „Парахода“ се помещава Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести в Габрово, носеща името на Пенчо Семов.

Пенчо Семов съставя първото си завещание през 1928 г., а през 1943 г. го допълва и учредява Благотворителна фондация „Пенчо Иванов Семов“., на която предоставя значителна част от своето имущество, като предвижда средствата да бъдат използвани за благотворителни, образователни и социални цели. Документ на Министерския съвет от 1950 г. посочва имущество на фондацията на стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа.

Сред намеренията му са издръжката на пансиони, подпомагането на бедни и възрастни хора, образование на младежи и развитие на Габрово. Предвижда също изграждането на мъжки пансион „Бона и Иван Семови“ и санаториум в родното му село Цвятковци.

За общественополезната си дейност Пенчо Семов е награден с орден „За гражданска заслуга“ IV степен през 1928 г. и с орден „Св. Александър“ II степен. Получава и възпоменателни медали за участието си във войните от 1912–1913 и 1915–1918 г.

Към края на живота на Семов основните му капитали се оценяват на над 1,08 млрд. лева – приблизително 9 млн. щатски долара по тогавашна стойност. След национализацията на частните индустриални предприятия през 1947 г. предприятията и голяма част от активите, чрез които е трябвало да се финансира фондацията му, преминават към държавата. Акциите, облигациите и средствата на фондацията също са одържавени и замисленото от Пенчо Семов благотворително дело не е осъществено в предвидения от него вид.

Умира на 10 юли 1945 г. в Габрово. На погребението му се стичат хиляди габровци. През 2008 г. е обявен посмъртно за почетен гражданин на Габрово за изключителните си заслуги към развитието на града и България.