Класация
Мария Влайкова
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Мария Влайкова е българска учителка, дарител, основателка на кино "Влайкова".
Родена е в Битоля, като датата на раждане е неизвестна.
Завършва Старозагорската гимназия, след което заминава в Македония и работи като учителка в Охрид, Битоля и Солун. Омъжва се за бележития писател, политик и общественик Тодор Влайков.
Мария е интелигентна жена с интереси в областта на киното, литературата, театъра, операта. Подкрепяна от съпруга си и от убеждението, че киното е мощен инструмент за просвета, тя решава да построи кино.
Строежа семейството започва през 1925 г. на собствено място с площ 465 кв.м. на бул. "Иван Асен II" в София. Салонът разполага със сцена, четири малки гримьорни и 400 места за зрители. Планира се построяването и на втори етаж, на който да има читалище (това се осъществява след време, като читалището е наречено "Антон Страшимиров"). За строежа Мария и Тодор Влайкови ипотекират дома си, натрупват сериозни дългове, един от които е ипотечният в размер на 250 000 лв.
На 26 ноември 1925 г. Мария Влайкова съобщава на Министерство на науката и просветата, че желае да предостави салона, който ще бъде готов през пролетта на 1926 г., за устройване на ученически кинематограф. Дарението тя оформя няколко месеца по-късно със завещание. Условията са след смъртта ѝ салонът да стане собственост на МНП, а от получаваните приходи то да подпомага театралното дело, като издържа в чужбина шестима от най-даровитите български артисти, трима от които да бъдат от Македония.
Умира на 31 декември 1926 г., няколко месеца след завършването на киното.
За кино "Влайкова": След смъртта на Мария дарението е прието със закон, утвърден с указ на цар Борис III на 16 октомври 1928 г. Законът урежда прехвърлянето на собствеността на МНП, което се ангажира да довърши постройката и да покрие ипотечния дълг. При бомбардировката над София на 29 срещу 30 март 1944 г. киното изгаря заедно с инвентара. Наемателят С. Георгиев възстановява сградата през същата година със свои лични средства. На 15 октомври 1944 г. киното започва отново да функционира, но е реквизирано от Столичното военно комендантство за нуждите на армията. По-късно С. Георгиев изразходва още 408 400 лв. за преустройство на сцената и за допълнителен ремонт.
С постановление на МС от 1949 г. сградата е отстъпена за вечно ползване на читалище "Антон Страшимиров".