Христо Чернопеев

Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев и Черния, е капитан от българската армия и деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско, ръководител на Струмишкия окръг на ВМОРО.

 

Роден е на 16 юли 1868 г. в село Дерманци, Ловешко.

 

Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива военната си служба в 17 плевенски полк и през 1899 г. остава на служба като унтерофицер и фелдфебел. В същия полк служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение. През август 1899 г. Пеев напуска служба и през септември пристига в Солун. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на войводата Михаил Апостолов Попето, който го кръщава Чернопеев.

 

От април 1900 г. Христо Чернопеев става самостоятелен войвода. През февруари 1901 г. четата му води първата голяма битка между чета на организацията и османски части - 14 часа се сражава при село Баялци, като в битката загиват половината четници заедно с Мицо Делчев, брат на Гоце Делчев. През март Чернопеев заедно с Туше Делииванов пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода Горноджумайски район.

 

През 1901 г. четата на Христо Чернопеев участва в аферата "Мис Стоун" в Пирин.

 

През 1903 г. четата му навлиза в Македония и води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. След избухване на Илинденско-Преображенското въстание навлиза в Македония с 250 души.

 

През Балканската война 1912 г. е начело на Втора отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, съставена от 145 души.

 

По време на Междусъюзническата война заедно с четата си, Христо Чернопеев подпомага действията на XXVII Чепински и XXVIII стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на Втора българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик.

 

Става народен представител от Струмишки окръг, но през 1915 г. напуска парламента и отива на фронта като запасен капитан. По време на Първата световна война е командир на I рота на VI полк на ХІ дивизия.

 

Загива на 6 ноември 1915 г. в бой с френски части край село Криволак, Щипско. Погребан е в църквата "Успение Богородично" в Ново село, квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 г. гробът му е заличен. През 2010 г. цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени.