Христо Бучекчиев

Христо Станчев Бучекчиев е първият българин и европеец, обиколил Европа с колело.

 

Роден е на 14 февруари 1875 г. в Севлиево.

 

Семейството е бедно, поради което Христо учи само до 4-ти клас. После е изпратен да учи за обущар. Занаятът не му е по сърце и той го изоставя. Напуска дома си и търси препитанието си първо в Свищов, а после в Гюргево, Румъния. Като жител на града при навършване на 18-годишна възраст получава повиквателна от румънската армия. Отказва да служи на чужда държава и се връща в родината, където все пак е призован в армията.

 

След казармата работи като бояджия, а после започва да се занимава с търговия, от която натрупва достатъчно пари. Записва се в колоездачния клуб в столицата и си купува стар велосипед. Успява да го отремонтира и боядиса.

 

През 1901 г. в София пристига австрийският колоездач Джузепе Барбул, завръщащ се от велопътешествие из Африка. При разговорите с членовете на велоклуба той със самочувствие твърди, че няма друг, който да може да осъществи такова дълго пътуване. В отговор Христо Бучекчиев заявява, че има българин, способен на това и това е самият той. Членовете на клуба избухват в смях, което окончателно го амбицира да осъществи намерението си да обиколи Европа с велосипед.

 

След подготовка на документи и подобрения на велосипеда, на 10 юни 1901 г., Христо Бучекчиев стартира от София без пари в джоба си. Преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе, на 17 юни вече е на Румънска земя. След това последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия. Завръща се в България на 28 август 1901 г. Изминава с велосипед около 9932 км за 79 дни, пресичайки 21 държави.

 

При цялото си пътуване Христо получава съдействие и помощ от колоездачните дружества на държавите и градовете, през които преминава. Всички го посрещат като герой и го насърчават.
 
Година по-късно Христо Бучекчиев издава книгата "Български пътешественик", в която подробно описва обиколката си из Европа.

 

По-късно се премества да живее в Пазарджик и става член на местното колоездачно дружество. През 1929-30 г. прави обиколка с велосипед на България, а година след това отново с велосипед стига до Божи гроб в Йерусалим и става хаджия.

 

Умира през 1941 г.