Людмил Янков

Людмил Янков (Людмата) е български алпинист.

 

Роден е на 11 август 1953 г. в Перник.

 

Учи в спортната школа "Академик" в София. Завършва Лесотехническия университет в София, но живее в Кюстендил, където работи в управление "Архитектура и благоустройство" и в местната планинско-контролна спасителна група.

 

Започва да се занимава с алпинизъм през 1976 г. През 1979 той вече е в националния отбор и треньор на алпийския клуб в Кюстендил.

 

В началото на 80-те години осъщестява редица изкачвания на алпийски върхове. През 1982 г. покорява връх Матерхорн, а през 1983 г. – връх Айгер. Два пъти покорява връх Гросглокнер в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета, връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима, връх Мармолада, връх Елбрус в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир - върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.

 

Участва в експедициите "Лхотце 81" и "Еверест 84". При последната се изкачва с невероятна скорост от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 м денивелация "на един дъх", за да окаже помощ на Христо Проданов, който не успява да се върне след като е стъпил на върха. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм. След тази спасителна акция, поради измръзване, са ампутирани четири пръста на ръцете на Людмил Янков.

 

След експедицията на Еверест той се увлича от автомобилизъм, участва в ралита, даже получава професионален лиценз.

 

Людмил Янков се занимава и с литература. Автор е на две книги - "Мечта отвъд долините" и "Стената" и стихосбирката "Гранитна вода", публикувана посмъртно. Негови стихове и разкази излизат във вестниците "Литературен фронт", "Пулс", "Труд". През 1987 г. получава наградата за публицистика на в. "Пулс".

 

Загива на 17 април 1988 г. под връх Камилата в Рила. Посмъртно е удостоен със званието "Почетен гражданин на Кюстендил".