Димитър Маджаров

Димитър Петков Маджаров, известен като Маришки, е български революционер и войвода, наричан "Спасителят на тракийските българи".

 

Роден е на 15 декември 1882 г. в село Мерхамли (днес Пеплос, Гърция).

 

Встъпва в редиците на ВМРО, където се занимава основно с набиране на оръжие.

 

По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е четник в Малкотърновско и Лозенградско. През 1907 г. е четник в агитационната чета на Стамат Икономов в Малкотърновско.

 

След Хуриета (държавен преврат в Османската империя) през 1908 г. става привърженик на Яне Сандански. Основава в Мерхамли българската секция на клуба на Народната федеративна партия.

 

При избухването на Балканската война през 1912 г., е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на Лозенградската партизанска дружина на Михаил Герджиков.

 

През есента на 1913 г., след оттеглянето на българските войски, е начело на чета, която заедно с четата на Руси Славов, защитава българското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември двете чети разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и спасяват 12 000 български бежанци. В тази спасителна акция загиват много хора, а река Арда потича мътна и кървава.

 

След края на Първата световна война Димитър Маджаров, заедно с Георги Калоянов и Петър Чапкънов, сформират първата чета на ВТРО (Вътрешно тракийска революционна организация) за действие в Западна Тракия и Родопския край. Става член на Управителното тяло на ВТРО. На Парижката мирна конференция, която довежда до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 г., той представлява Тракийската организация в състава на българската делегация.

 

Умира на 25 ноември 1949 г. в Кърджали.

 

В знак на признателност за дадените жертви при сражението до река Арда, през 1959 г. тогавашното село Дупница е преименувано на Маджарово. Освен това нос в Антарктика е кръстен на негово име.

 

На снимката - Димитър Маджаров пред останките на двамата си другари Тодор Велев и Петко Димитров, загинали в сражението при Фере.