Иван Хаджиберов

Иван Хаджиберов (Иван Хаджибулов Иванов) е български търговец, индустриалец, дарител и общественик. Създател на първата в България фабрика за производство на фини вълнени платове и на първата българска водноелектрическа централа за индустриални нужди, изцяло изградена с български капитали. Наричан е "Патриарх на българската индустрия". 

Роден е през декември 1858 г. в Габрово.

Учи в частното училище на поп Неофит Соколски в Габрово. Помага на баща си в семейния бизнес - производство и търговия на брашно.

При избухването на Руско-турката война от 1877-78 г. Иван Хаджиберов е зачислен като куриер в Българското опълчение.

След Освобождението се връща към семейния бизнес. Разширява дейността като започва да търгува и с други хранителни продукти, риба, тютюн и барут. Поема управлението на мелницата на баща си и всички печалби инвестира в усъвършенстване на производството. Поставя допълнителни сита, с чиято помощ започва да произвежда брашно без трици. През 1882 г. изгражда нова мелница, много по-мощна от бащината. Всичко потръгва добре, но въпреки доброто си материално състояние и комфортен живот, Хаджиберов взима участие в избухналата Сръбско-българска война.

През 1890 г., заедно с брат си Димитър, построяват валцова мелница, в която с помощта на закупено от Германия динамо, задвижено от водата на Янтра, светва първата електрическа крушка в България.

След края на Сръбско-българската война, през 1892 г., Хаджиберов се впуска в ново предизвикателство - създава тъкачна фабрика за фини платове ("Първа царска придворна фабрика за текстилни платове"). Работи с вносни материали от Англия, Италия и Австрия. За няколко години бизнесът се разраства, фабриката постоянно разширява производството и става една от водещите не само в България, но и на Балканския полуостров. Започва производството на готово облекло - конфекция.

Хаджиберов не спира да мисли за модернизации. Увеличаването на мощностите и машинния парк на текстилната фабрика налага наличието на по-големи електромощности. Запалва се по иновативната идея да построи водноелектрическа централа и въпреки всички спънки, през 1906 г. изгражда първата българска ВЕЦ с индустриална цел с изцяло български капитали на река Янтра и втора след тази в Панчарево. Благодарение на нея Габрово става един от първите български градове, в които е прокаран ток. Цялата централна част на града се сдобива с улично осветление, произвежданото електричество е достатъчно, за да подхранва и фабриките „Александър” и „Успех”.

Благодарение на нововъведенията, текстилната фабрика на Хаджиберов се разраства многократно и през 1912 г. в нея работят вече 280 човека. Превръща се в придворен доставчик и дълго време е единствената специализирана тъкачница в страната. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, тя снабдява българската армия с платове. Освен това доставя и хранителни продукти. В резултат на това фабрикантът е арестуван и получава няколкомесечна присъда за "забогатяване по време на война", но след амнистия е оправдан.

През 1923 г. фабриката е опожарена, но отново възстановенасамо за една година. През 1931 г. тя става акционерно дружество. С печалбите Хаджиберов постепенно изкупува съседни имоти и създаваса паркове, игрища за тенис на корт, жилища за работниците, читалищен салон, зоологическа градина, билярд, занималня и частно училище за децата на работниците, организиран е стол. В празнични дни организира увеселения.

Иван Хаджиберов се занимава активно и с обществена дейност. Той става един от основателите на Индустриална банка "Габрово" и финансов гарант при построяването на жп-линията Царева ливада - Габрово. Дълги години е председател на библиотеката в града. Дарява средства за изграждане на училище в Златари. Освен това внася 5 000 златни лева във фонд за построяване на театрално-библиотечна сграда.

Умира на 5 март 1934 г.