Класация

Ганчо Ценов

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Ганчо Ценов е български историк и учен, един от най-видните историци от първата половина на XX век, основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ.
 
Роден е на 6 юни 1870 г. в село Бойница, до Кула.
 
Завършва история в Софийския университет през 1894 г.  Две години преподава във Видинската мъжка гимназия история, а после работи в културния отдел на Военното министерство. След конкурс заминава на специализация в Хумболтовия университет в Берлин. Там защитава дисертация по руска история на тема "Кой подпали Москва през 1812", свързана с нашествието на Наполеон в Русия. Става първият български доктор на науките в този германски университет.
 
Основната тема, върху която работи е произходът и историята на българския народ. Изучава и анализира голямо количество латински, византийски и старославянски източници, издирени от него в секретния архив на Ватикана и други западноевропейски библиотеки като Сорбоната и Берлинските книгохранилища, до които малко хора имат достъп. Владее старогръцки, латински, староеврейски, френски, немски и руски езици и чете свободно в оригинал множеството източници.
 
През 1910 г. издава основния си труд "Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква". Ценов отрича тюркския произход на прабългарите и ги смята за автохтонен балкански народ - защитава тезата, че прабългарите не са пришълци в Европа, а са народ който населява Балканите още от античността, т.е. те като народ, макар да са носили различни имена в различните исторически епохи, са всъщност местни племена като траки, илири, македони и даки, които са живеели постоянно на същата територия.
 
Теоретичните постановки на Ценов са много революционни и не се приемат в академичните среди в България. Опитите му да работи и да прави научна кариера в Софийския университет са отхвърляни неколкократно. Затова той се връща и работи в Германия, където благодарение на богатата му германска съпруга, трудовете му се издават в много издателства.
 
Ганчо Ценов е автор на монографията "Кроватова България и покръстването на българите", на трудовете "Произходът на българите и началото на българската държава и църква", "Хуните, които основаха българската държава, техният произход и тяхното християнство", "Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят", "Прокопиевите хуни и Теофановите българи. Турци или славяни основаха българската държава" и др.
 
След 1944 г. д-р Ганчо Ценов, който е женен за германка и живее в Берлин, е обявен за "фашист и великобългарски шовинист". Книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София. 
 
Умира на 25 септември 1949 г. в Берлин.