Евгени Силянов

Евгени Христов Силянов е български дипломат, журналист и политически емигрант.

 

Роден е през 1907 г. в София.

 

Учи право в Париж.

 

След завършването участва с конкурс в Министерство на външните работи, след което е назначен за секретар на българската легация в Париж.
Между 1935-39 г. е секретар на българското представителство към Обществото на народите в Женева.
През 1940 г. участва в преговорите по Крайовската спогодба.
Между 1942-44 г. е главен секретар в българската легация в Берн, ръководена от Георги Кьосеиванов, а между 30 септември и 26 декември 1944 г. я ръководи.
До 1946 г. ръководи легацията в Париж и участва в подписването на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г.

 

След Деветосептемврийския преврат е отзован от Париж. Отказва да се върне в България, тъй като не признава новоустановения режим. Поради тази причина му е отнето българското гражданство и той става политически емигрант.
 
Вече в емиграция, Евгени Силянов става един от основателите и ръководителите на българската секция на радио "Свободна Европа", дългогодишен журналист в "Пари Мач" и член на международния ПЕН-клуб в Париж.

 

Запознава се с последната секретарка на Хитлер Траудъл Юнге и възоснова на спомените, разказани от нея, Силянов пише книга за края на фюрера - "Последни свидетели от Бункера (по спомени на последната секретарка на фюрера Траудъл Юнге)". Освен това той е автор на книгите "Операция Валкирия: заговорът на германските генерали срещу Хитлер", "Руснаците", както и на ръкописа "Младостта на Хитлер".

 

Получава множество чуждестранни отличия, кавалер е на френския Почетен легион. След падането на комунистическия режим, през 1990 г. Силянов отново стъпва на родна земя. През 1993 г. той придружава царица Йоанна на панахидата по повод 50-годишнината от смъртта на цар Борис III в България. Тогава е награден с орден "Мадарски конник" I степен.

 

Умира през април 1997 г. в Париж.