Рашко Зайков

Рашко Гаврилов Зайков е известен български физик.

 

Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас.

 

Още 14-годишен сам решава да кандидатства във военен колеж в Австро-Унгария, където е приет веднага. Учи само една година там, тъй като въпреки високия успех, който показва, решава, че военното дело не е неговата страст. Връща се в София и продължава образованието си в Първа мъжка гимназия. После учи в СУ математика и физика. Владее перфектно шест чужди езика.

 

През 1922 г. се записва да учи в Университета в Гьотинген, Германия, където слуша лекции по математика и физика при имена като Давид Хилберт, Макс Борн, Еми Ньотер, Рихард Курант, Бернайс, Карл Зигел, Карл Рунге, а през 1923 г. – в Берлин при Алберт Айнщайн, Макс Планк, фон Лауе, фон Мизес и др. Зайков е единственият студент и най-младият от аудиторията и с това печели симпатиите на Айнщайн. който го взима под крилото си и става негов научен ръководител. Двамата се сприятеляват и даже си ходят на гости.

 

През 1925 г. Зайков преподава физика и математика в Роберт колеж в Цариград. Там той написва "Приложение на теоремата на Хилберт–Ньотер в афинната теория на полетата" и я изпраща на Айнщайн за мнение, който пък от своя страна я праща за отпечатване в списанието "Mathematische Annalen" и същевременно му издейства стажантска стипендия от Хумболтовата фондация, като така Зайков става първият неин български стипендиант.

 

По препоръка на Айнщайн през 1927 г. Рашко Зайков става научен работник във втората астрофизическа обсерватория в Нойбабелсберг, до Потсдам, известна с името "Кулата на Айнщайн". Там той работи заедно с помощника на Айнщайн Громер над проблемите, които занимават великия учен по това време.

 

В България Рашко Зайков неколкократно прави опити да стане професор и да оглави Катедрата по теоретична физика в СУ, но се сблъсква с неразбиращи неговите научни постановки учени и се отказва от амбиции за научна кариера там. През 1930 г. започва работа като преподавател във Втора софийска гимназия, а по-късно като математик-статистик към Статистическия институт за стопански проучвания към СУ "Климент Охридски". През 1940 г. отново е преподавател по физика в Смесената гимназия в Павликени.

 

През Втората световна война Рашко Зайков е привлечен от германците като научен сътрудник във военните заводи "Фау", където работи и върху теоретични проблеми, свързани със създаването на атомната бомба. Тази биография по-късно му създава изключително много проблеми в комунистическа България.

 

От 1944 до 1946 г. Зайков преподава в гимназията в Ботевград. После работи като началник отделение "Статистика" към ДЗИ.

 

Едва през 1953 г. академик Георги Наджаков, знаейки за научните познания на Рашко Зайков, се застъпва за него той става старши научен сътрудник във Физическия институт на БАН. Пенсионира се по своя воля, за даде път на младите. Няколко години след това му е призната професорска титла.

 

Рашко Зайков е автор на множество научни трудове, които могат най-общо да се разделят в 4 дяла - Теория на относителността на Айнщайн; математическа статистика; квантова механика, гравитация и електродинамика; Теория на елементарните частици. Част от тях са "Самосъгласувана метакосмология", "Към релативистичната космология", "Към елиптичната космология", "Обобщена теория на гравитацията", "За зависимостта между обръщането на системата на Млечния път и геологичните цикли" и др. Пише и книгата "Лични спомени за Алберт Айнщайн".

 

Умира на 25 ноември 1982 г. в София.