Спас Райкин

Спас Райкин е български учен, професор по история и политически науки.

 

Роден е на 26 октомври 1922 г. в с. Зелениково, Пловдивско.

 

Завършва Пловдивската духовна семинария и Богословския факултет на СУ "Климент Охридски". Въпреки висшето си образование, поради политическата обстановка в страната, той е изпратен да служи в Трудови войски, тъй като е смятан за "неблагонадежден". През 1951 г. Райкин дезертира от казармата и става един от първите горяни (съпротивително движение срещу установения след 9-септемврийския преврат през 1944 г. държавен режим) в България. Със свои съмишленици организира нелегална седемчленна въоръжена група, с която скита в продължение на 44 дни из Родопите. На 19 юни 1951 г. успява да избяга през границата в Гърция. Там е вкаран в лагер за политически емигранти, където преживява огромен стрес от тежките условия и отношението към бегълците.

 

След като излиза от лагера, Спас Райкин е приет в Атинския богословски университет като стипендиант на Световния съвет на църквите. По-късно учи хуманитарни науки в Женева, Лондон и Базел. През 1954 г. получава виза и емигрира в САЩ. Там учи в Колумбийския университет специалност история. Завършва го със степен Магистър по политически науки и продължава да работи за докторска степен.

 

От 1963 до 1991 г. Райкин преподава в американски университети (колеж "Райо Гранд" в Охайо, Държавния университет в щата Ню Йорк, Държавния университет в щата Пенсилвания) като професор по История на цивилизацията и Нова европейска история.

 

Успоредно с научната си и академична дейност, Спас Райкин членува в различни български политически организации, насочени срещу комунистическия режим в родината му, заема високи ръководни постове в тях, редактира списанията им - "American-Bulgarian Review", "Борба", а през 1978 г. основава вестник "Свободно земеделско знаме".

 

През всичките години в САЩ Спас Райкин членува в Американската асоциация по славянска филология и история и в продължение на десетилетия изнася доклади на годишните конференции на организацията, в които засяга различни въпроси от българската история, политика и лингвистика.

 

Живее постоянно в САЩ, но след промените, от 1991 г. посещава България.

 

Автор е на фундаменталния труд "Политически проблеми пред българската общественост в чужбина" (5 тома - "Проблеми на българската външна политика", "Проблеми на БЗНС", "Проблеми на Българската православна църква", "Комунизъм, социализъм, фашизъм" "Човешки права"). Пише и 13-томна серия биографични спомени и документи, наречена "Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век", в която отразява дейността на българската емиграция. Освен това издава и двутомно изследване "Санстефанска България. Поява, съдба,, триумф и трагедия на българската национална идея".

 

Умира на 18 февруари 2014 г. в Страудсбърг, Пенсилвания, САЩ.