Класация

Тодор Мазаров

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Тодор Русев Мазаров е български оперен певец, тенор, представител на стила белканто.
 
Роден е на 2 януари 1905 г. в  Павел баня.
 
В детска възраст се занимава с народна музика. Интересен житейски факт е, че като малък Тодор загубва гласа си след прекаран коремен тиф. Лекарското становище е, че детето ще остане нямо. Негова леля обаче успява да върне гласа му с билки.
 
На 23-годишна възраст Мазаров завършва Педагогическото училище в Казанлък и става основен учител по музика в село Железник, Карнобатско. Прави първи опит на сцената излиза като хорист в "Севилският бръснар" в Старозагорската опера през 1928 г.
 
По-късно учи пеене в Държавната консерватория в София. Дипломира се през 1933 г. и става солист в хор "Гусла". Година по-късно дебютира в Софийската национална опера с ролите на Овлур в "Княз Игор" на Бородин и на Гвидон в "Приказка за цар Салтан" на Римски-Корсаков. Първата му по-сериозна роля е на Раул в "Хугеноти" на Майербер.
 
През 1937 г. Тодор Мазаров печели конкурс за оперни певци във Виена, в който участват 120 изпълнители, след което подписва 25-годишен договор с виенската Щатсопер. Още същата година дебютира там в ролята на Радамес в "Аида" на Верди. В началото не знае езика и в първите си спектакли пее на български, докато неговите партньори на сцената пеят на немски - прецедент, допуснат заради големия му певчески талант. Остава водещ тенор на Виенската опера в продължение на две десетилетия.
 
През 1939 г. изпълнява изключително трудната роля на Арнолдо в една от редките пълни постановки на "Вилхелм Тел" на Росини. Тази роля става връх в неговата кариера и той я изпълнява над 100 пъти. Освен това Мазаров се превъплъщава в повече от 50 роли. Става камерзингер на Виенската опера и професор по пеене във Виенската музикална академия.
Въпреки че е признат в цяла Европа, връщайки в България, Софийската опера отказва да го вземе на работа и той се връща във Виена. Гостува на оперните театри в Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора. След като се оттегля от активна дейност, изнася само отделни концерти, последният от които е през 1972 г. в Зала "България“"заедно с хор "Гусла".
 
Умира на 13 септември 1975 г. във Виена.