Юрдан Ненов

Юрдан Ненов Йорданов е български възрожденски учител и книжовник.

 

Роден е на 14 октомври 1825 г. в село Райновци, Търновско.

 

Учи в Елена, в известната "Даскалоливница", известно време и в Свищов. Работи като учител в Буйновци, Пазарджик, Панагюрище, Сопот, Чирпан и Хасково. В различни моменти преподава на Нешо Бончев, Константин Величков, Иван Вазов, Марин Дринов. Води упорита борба с гъркоманството и с дейността си утвърждава българския език и писменост.

 

Докато учителства в Белово, става член на местния революционен комитет. Участва в Априлското въстание и е затова е арестуван, измъчван и заточен в източните османски провинции. Местят го неколкократно от затвор в затвор. По време на войната част от архивите на Юрдан Ненов е изгорена.

 

След Освобождението се връща в Татар Пазарджик, където става административен служител.

 

Автор е на ценна "Автобиография", "Спомени", мемоари от учителстването си в Пазарджик - "За възраждането на българщината в Татар-Пазарджик", както и на други съчинения и преводи - "Черноносеща Госпожа".

 

Умира през 1903 г. в Пазарджик.