Класация

Удроу Уилсън

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Томас Удроу Уилсън е американски политик, 28-и президент на САЩ, един от най-великите защитници на България.
 
Роден е на 28 декември 1856 г. в Стонтън, Вирджиния, САЩ.
 
Преди да заеме президентския пост, той е доктор по история и политически науки в университета „Джонс Хопкинс“, гост-лектор в университета „Корнел“, професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет, а по-късно и негов президент, губернатор на щата Ню Джърси.
Прави ефективно антитръстово антимонополно законодателство, подкрепя даването на избирателни права на жените, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения, със закон повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници, укрепва и разширява армията и флота, като събира за това средства чрез нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата.
 
На 8 януари 1918 г. Удроу Уилсън внася проект в Конгреса на САЩ за принципите на договаряне на всеобщ мир след Първата световна война, наречен "Четиринадесетте точки на Уилсън" и предлага създаването на международна организация – Обществото на народите, чиято цел е да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малките нации.
 
На 18 януари 1919 г. е свикана Парижката мирна конференция, на която трябва да се разгледат мирните договори със страните, загубили Първата световна война – Германия, Царство България, Австро-Унгария и Османската империя. 
 
Искането на Гърция е заличаване на Царство България и разкъсването му на три "автономни" области, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния. 
Плановете са:
- границата на Сърбия да се премести с 20 до 70 км навътре в територията на България (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич);
- Западна Тракия да остане във владение на Гърция;
- Южна Добруджа да премине във владение на Румъния.
 
Те са възприети благосклонно от Франция и Великобритания, но срещат категоричен отпор от САЩ в лицето на президента Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция. Той осуетява плана за ликвидирането на България като държава и категорично заявява, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.
 
В крайна сметка, с подписването на Ньойския договор, територията на България е намалена, но значително по-малко от исканията на съседите, а и запазва независимостта си.
 
Удроу Уилсън става лауреат на Нобелова награда за мир за 1919 г.
 
Умира на 3 февруари 1924 г.