Пелагия Видинска

Пелагия Видинска е българска моделиерка, наричана "българската Коко Шанел".

 

Родена е през 1896 г. в Пловдив. Баща ѝ е военен и тъй като полкът му известно време е пребивавал във Видин, получава прякора Видинлията, който по-късно се превръща в негова фамилия, която носи и дъшеря му Пелагия.

 

Пелагия завършва е гимназия в Солун и говори два чужди езика – френски и немски. Имайки възможност да пътува до Франция, в Париж тя се запознава с работата на модните къщи "Ланвен" и "Шанел". Успява между двете световни войни да отвори няколко модни ателиета в София - първоначално в една от сградите на ул. "Граф Игнатиев", впоследствие сменя неколкократно местата, докато се установи в станалото най-известно - на ул. "Леге" 6. Моделите ѝ са толкова харесвани, че през 20-те и 30-те години тя е ангажирана със създаването на колекция за царското семейство. В нея тя вплита елементи от националната българска носия. Самата царица Йоанна Савойска дълги години носи тоалетите на Пелагия Видинска. 

Шие тоалетите на първата мис България Люба Йоцова, на оперетната прима Мими Балканска, на звездата Леа Иванова, на редица съпруги на влиятелни личности от висшето общество. Българските национални мотиви в моделите на Видинска се харесват и в Европа и даже тя получава няколко поръчки за бродерии в народен стил от там. 

 

Благодарение на упоритата си работа, Пелагия заслужено печели прозвището "българската Коко Шанел".

 

В историята остава незабравимо ревюто на Пелагия Видинска от 1928 г. в софийския театър "Роял", в което участват 20 манекенки. В първата част на ревюто са представени костюми и носии с наименованията “Македония”, “Син Охрид”, “Ловеч”, “Шоп”, “Болярка”, а втората част включва вдъхновени от парижката мода тоалети. Използва само първокласни тъкани и в детайли изпипва линията на дрехите.

 

След политическите промени в България на 9 септември 1944 г. Пелагия остава без своята модна къща и губи абсолютно всичко. Въпреки това не се отказва от заниманието си. Създава костюмите на Държавния фолклорен ансамбъл (по-късно "Филип Кутев"), а по-късно става главен майстор на шивашкото ателие на Народния театър.

 

Умира през 1960 г.