Класация
Иван Ковашки (отец)
Йонко (свещеническо име Иван) Михов Ковашки е български свещеник, взел дейно участие във войните за национално освобождение.
Роден е през 1888 г. в. Ново село (сега квартал на гр. Априлци).
Постъпва във войската на 1 декември 1908 г. След първоначалната си подготовка е награден с часовник с лика на Царя и произведен в младши подофицер, като е назначен за взводен подофицер на 4-ти взвод в 5-та рота на 34-ти Троянски пехотен полк. След септември 1910 г. остава на свръхсрочна служба.
Служи в българската армия по време на двете Балкански войни - 1912-1913 г., както и в Първата световна война - 1915-1918 г.
По време на Балканската война взвод под негово командване спасява от поголовна сеч от турската войска едно гръцко градче и три села около него. Жителите на тези гръцки селища поискали българите спасители да бъдат наградени от гръцкия крал, но нашето командване отказва.
През Междусъюзническата война усилен взвод от около 70 души под командването на фелдфебел Ковашки заема позиции на една височина по пътя Вършец - прохода Петрохан. Там, на 13 юли 1913 г., взводът спира голяма румънска кавалерийска част, като пленява офицер и осем кавалеристи и отказва вражеската част от намерението да навлезе в Софийското поле, а оттам и в София.
Йонко Ковашки участва и в Първата световна война с 34 пехотен Троянски полк, като неизменно е негов знаменосец. Спасява от плен знамето на полка. Преди примирието командва рота и води тежки боеве с гръцки части, насочили се към Пловдив.
За множеството си заслуги получава 4-те степени на ордена "За храброст" и то само в продължение на една година (само 35 български воини са станали кавалери на 4-те степени на ордена и то за всичките войни, които България води за своето обединение).
След войната Йонко Ковашки става свещеник в родния си край, приемайки свещеническо име Иван. Остава такъв до края на живота си. Става учредител на банката и кооперацията в Ново село и техен дългогодишен деятел.
Умира през 1976 г.
Днес паметна плоча на Иван Ковашки може да се види в Априлци, на мястото, където е бил неговият дом. Удостоен е посмъртно със званието "Почетен гражданин на Априлци".