Сава Муткуров

Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер, генерал-майор от пехотата, политик, първият български офицер, получил орден „За храброст“ I степен и първият български офицер с генералско звание.

Роден е на 16 декември 1852 г. в Търново. 

Учи военно дело във Военномедицинското училище в Цариград. През 1872 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса, след което е назначен на служба в Руската армия. 

През 1876 г. участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война. 

По време на Руско-турската война (1877-78) е командир на рота в 54-ти Мински пехотен полк.

След Освобождението на България Муткуров постъпвана служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в 1-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб. 

Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Между 6 и 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Малко повече от месец след това - на 14 ноември, започва Сръбско-българската война, тъй като Сърбия е недоволна от разширението на България. Капитан Сава Муткуров поема командването на десния фланг и центъра при настъплението на сърбите към българския тогава Пирот. Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция. Неговите военни ходове отблъскват противниковата армия - нещо, което никой не очаква. Европейските медии отразяват събитията с думите: "Капитаните победиха генералите", което в голяма степен допринася за международното признание на Съединението.

След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-а пехотна бригада.

След преврата през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.

След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември 1886 г., Сава Муткуров е избран за един от тримата регенти (заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов) в Регентския съвет на Княжество България, които управляват страната до 14 август 1887 г., когато е избран новият български княз, а по-късно и цар - Фердинанд I.

На 1 септември 1887 г. Муткуров е назначен за военен министър в новосформираното правителство на Стефан Стамболов. Като такъв превъоръжава армията и поставя дисциплината на пиедестал. Остава на поста до 16 февруари 1891 г., когато е повишен в генерал-майор. Подава оставка по здравословни причини.

За макар и краткия си живот, Сава Муткуров получава три ордена за изключителни заслуги – “За храброст” I степен и IV степен, II клас; "Свети Александър" I степен без мечове и II степен с мечове; "За заслуга" – сребърен.

Умира в Неапол на 15 март 1891 г. Официално причината за смъртта му е тежкото заболяване, но съществуват съмнения по въпроса. Тялото му е балсамирано и върнато в родината. Погребан е в църквата "Свети Спас" в София.