Сребра Родопска

Сребра Родопска е български лекар, станала световноизвестна като създател на ваксината БЦЖ против туберкулоза.

 

Родена е на 17 април 1913 г. в София. 

 

Насочва се да учи медицина, когато малкото ѝ братче умира от заушка. Веднага след дипломирането си постъпва на работа в Института по заразни и паразитни болести в София (днес Научноизследователски институт по епидемиология и микробиология), където работи повече от 30 години. 

 

След края на Втората световна война, през 1948 г., тя заминава за Париж заедно със съпруга си проф. Ташо Ташев - специалист по вътрешни болести. В продължение на година специализира в института "Луи Пастьор", където изучава методите на производство на бактериални ваксини и серуми и сътрудничи за създаването на френска ваксина срещу туберкулоза. 

 

През 40-те години туберкулозата, наречена сред народа "жълтата гостенка", е широко разпространена у нас и срещу нея няма въведена масова профилактика. Връщайки се в България, Сребра Родопска започва усилена експериментална работа с донесения от нея парижки щам на живата ваксина с цел адаптирането ѝ в лаборатория към НЦЗПБ, използвайки и московския ваксинален субщам 374А. Произвежда малки серии, чиито свойства изпитва в лабораторни условия чрез въведени от нея методи на контрол. С произведената ваксина започва пероралната ваксинацията на новородени деца у нас.

 

През 1951 г. БЦЖ имунизацията става задължителна в България за всички новородени и деца до 18 годишна възраст с отрицателен тест Манту. Така страната ни става първа в Европа и втора в света след Япония, въвела тази мярка. След тестване в референтни лаборатории на СЗО в Женева, Канада и САЩ, българската ваксина започва да се разпространява на три континента. 

 

Свойствата на разработения български субщам БЦЖ предизвикват жив интерес на Първата техническа конференция върху БЦЖ ваксината в Женева през 1956 г. и на редица научни форуми у нас и в чужбина. От особено значение са оригиналните и прецизни изследвания, които д-р Родопска представя. Нейният опит и солидните ѝ научни познания обогатяват различни производствени центрове (Москва, Виена, Прага, Будапеща, Белград, Букурещ, Токио) при усъвършенстване на методите им на производство и контрол. 

 

От 1991 г. българската производствена БЦЖ лаборатория е една от трите лаборатории, одобрени от СЗО за доставчик на UNICEF и PAHO. Днес българската ваксина БЦЖ се използва в повече от 180 страни в света.

 

Умира през 2006 г.