Бачо Киро

Киро Петров Занев (Бачо Киро) е български народен учител, просветител, историк, читалищен деец, фолклорист, поет и пътешественик, революционен апостол-мъченик.

Роден е на 7 юли 1835 г в Бяла Черква.

По пътя на самообразованието и с упорит труд израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. През 1869 г учредява първото селско читалище в България - „Селска любов“. През 1870 г създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Приживе издава три книги, събира множество фолклорни материали.

Бачо Киро е един от ръководителите на битката при Дряновския манастир. След опожаряването на манастира е заловен от турците и осъден на смърт чрез обесване.

Обесен е на 28 май 1876 г в Търново.