Йордана Беличева - Дели Дана

Йордана Беличева (Дели Дана) е българска ятачка, осъдена за дързостта си на 101 години затвор от турски съд.

 

Родена е на 9 септември 1889 г. в село Аламидере (днес Полковник Серафимово), по онова време в Турция.

 

Майка ѝ овдовява и става ятачка на комитите, бродещи в околните гори и защитаващи населението от турския произвол. Йордана поема по нейния път. На 16 годишна възраст, когато един турчин се опитва да я закача, тя взима камък, удря го силно по главата и той цяла седмица ходи с цицина. На въпроса кой го е подредил така, турчинът отговаря – дели (луда) Дана. Оттогава започват да наричат момичето Дели Дана.

 

Йордана и майка ѝ често крият хайдути в дома си. За да ги предупреди за евентуална опасност, момичето закача бяла кърпа на прозореца. 

 

Веднъж хайдути взимат за заложник сина на богат търговец, тъй като той отказва да им даде пари за барут и оръжие. Водят го в дома на двете жени. Малко след това 200 башибозуци ограждат къщата. Завързва се престрелка, при която са убити някои от хайдутите. Дана не губи самообладание, а хвърля срещу тях самоделна бомба, която не успява да избухне, но причинява суматоха, при която хайдутите успяват да се измъкнат. В къщата остават само Дана и заложникът. Тя го принуждава да напише писмо до баща си с искане да даде 200 жълтици, а ако откаже, заплашва да изпраща един по един пръстите на сина му. След като получава откупа, Дана го заравя под дувара с идеята после да го предаде на хайдутите за оръжие. 

 

Няколко дни по-късно Дана е арестувана и отведена в Смолян, а после в Одрин. Шест месеца продължава следствието, като всеки ден тя е подложена на бой, глад, жажда, ругатни и мизерни условия. От нея се иска да издаде кои са главатарите на хайдутите и къде се укриват. Момичето заявява, че тя е главният главатар и затова я наричат Дели (луда).

 

След като турците не успяват да сломят духа на българката, я изправят пред съд, който ѝ дава 101 години затвор. Към този момент (1907 г.) Дана е на 18 години. 

 

През 1908 г. младотурците правят преврат и обявяват амнистия, която засяга и Дана. Затворниците не знаят, че са помилвани, а им казват, че отварят портите на затвора за 10 минути - който успее да избяга, е свободен. Тълпата тръгва с такава сила, че има стъпкани и убити хора. Дана успява да излезе. 

 

С пари, изпросени от турския Червен полумесец, тя си купува кон и с него се завръща в родното село Аламидере. Установява, че годеникът ѝ вече живее с друга жена. Отива при него, удря му два здрави шамара и прогонва новата невеста. След 4 дни се женят, а после им се раждат четирима синове.

 

Избухва Илинденско-Преображенското въстание, Дана иска да участва в него, но не може, защото е бременна. Не успява да се свърже с ръководителите на въстанието да дойдат да вземат парите от откупа, за да купят пушки и барут, защото битките се водят далече от селото. Въстанието не успява.

 

Родопите са освободени чак след Балканската война. В нея взимат участие Дана и съпругът ѝ със сформирана от тях чета, която се отличава при превземането на Пашмакли (дн. Смолян), за което са наградени с медали за храброст.

 

След войната Дана изравя парите от откупа и ги дава за ремонт на черквата. След това се отдава на отглеждането на децата си. 

 

Умира през 1940 г. 

 

Днес, на селския площад, редом с монументалната плоча в памет на полковник Серафимов, е поставен, макар и по-скромен, мемориален знак и в нейна памет.