Класация
Георги Абаджиев
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Георги Киров Абаджиев е български офицер, генерал-лейтенант, опълченец.
Роден е на 22 юли 1859 г. в Стара Загора.
По време на Руско-турската война, когато е едва на 18 годишна възраст, Георги Абаджиев се записва като доброволец в 7-а опълченска дружина. След края на войната постъпва във Военното училище в София и го завършва с първия му випуск с чин подпоручик. Става командир на взвод в милицията на Източна Румелия. После е ротен командир в 6-а Старозагорска дружина, а по време на Съединението вече е адютант на същата дружина с чин капитан.
Взема дейно участие в Сръбско-българската война. След нейния край е повишен в чин майор и става последователно командир на 21-и Средногорски полк, 18-и Етърски полк, а след това на 2-ра бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия. По време на балканските войни майор Абаджиев командва славната 1-а бригада от 5-та пехотна Дунавска дивизия, която води епични сражения при Селиолу, Гечкенли и Чаталджа. На 14 септември 1913 г. е произведен в звание генерал-майор и същия ден е уволнен от армията.
През Първата световна война генерал-майор Георги Абаджиев командва новосформираната 12-а пехотна сборна дивизия, с която преминава Дунав при Свищов и в битки и преследване на вражески части през Влашката равнина и река Серет, достига Северна Добруджа. През 1917 г. става началник на Бургаския укрепен район. След края на войната преминава в запаса. През 1937 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.
Освен като военен, генерал Абаджиев се изявява и като добър писател. Той е автор на няколко книги, написани на базата на личните му преживявания на фронта - "Действията на I бригада от 5 пехотна Дунавска дивизия във войните през 1912-1913 г.", "12-а пехотна дивизия през Общоевропейската война през 1915-1918 г.", "Спомени от Освободителната война в 1877-1878 г.", "Епопея на българския воин" и др., както и на редица статии и други публикации.
Носител е на българските ордени "За храброст" - III ст. 1 кл и III ст., "Св. Александър" III степен с мечове, IV и V ст. без мечове, "За военна заслуга" - II и III ст., "За заслуга", знаци "За 10 години отлична служба", "За 20 години отлична служба", възпоменателен кръст "За независимостта на България 1908 г.". Награждаван е и с германски "Железен кръст" II ст., австро-унгарски "Кръст за военни заслуги" II ст., сребърен турски орден "Лиякат", "Железен полумесец", персийски орден "Лъв и слънце" II ст.
Умира на 21 февруари 1940 г. в София.