Кера Тамара

Кера Тамара е дъщеря на цар Иван Александър и царица Теодора, сестра на Иван Шишман и Иван Срацимир. 

 

Родена е около 1335-1340 г. в столицата Търново. 

 

Първоначално Кера Тамара е омъжена за болярин с голямо владение - Деспот Константин. Скоро съпругът ѝ умира и тя остава млада и красива вдовица. 

 

След като нейният баща - цар Иван-Александър умира през 1371 г., престолът е наследен от 20-годишния Иван Шишман, брат на Кера Тамара. Веднага след това на дипломатическо посещение в Търново пристига султан Мурад I, за да уреди отношенията с новия цар. Той знае за красотата и вдовството на Кера Тамара и използва случая да я поиска за съпруга като залог за мира между двете страни. Цар Иван Шишман успява да отклони искането му и протака това решение близо седем години.

 

Чак през 1378 г., когато султанът повторното признава българския цар за свой васал, Иван Шишман взема тежкото решение и изпраща Кера Тамара в харема на султан Мурад I в тогавашната столица Бурса. Тя става официално законна съпруга на турския султан, с което са осигурени още години на мир между двете държави. 

 

Кера Тамара, освен че е изключително красива, е добре образована и мъдра, владее няколко езика, свири на арфа и Мурад е силно респектиран от нея. За нея той казва: "Моята жена е единствена", а останалите жени от харема са само за забавление.

 

Благодарение на качествата си, Кера Тамара играе ролята на тих дипломат и успява да влияе на външната политика на империята. Нейната съдба се оценява като саможертва в името на родината. Твърди се, че тя успява да обикне султана и то много, но никога не се отказва от християнската си вяра.

 

Кера Тамара умира след 1400 г. в Бурса. 

 

Нейният гроб и до днес е запазен във фамилната гробница на Османовци, редом до този на султан Мурад I. Посетителите го знаят като мястото на "българската царица Марийче". Според волята на самата Кера Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сее ечемик.