Васил Иванов

Васил Иванов е български художник, наричан "баща на космическата графика".

 

Роден е на 7 май 1909 г. в София, но детството и юношеството му преминават в родното място на майка му - Калофер и в Пловдив и Казанлък.  

 

Завършва гимназия в Казанлък. Тук среща и първите си учители - Чудомир и Ненко Балкански. По-късно постъпва в Художествената академия в София, учи живопис при проф. Никола Ганушев и проф. Никола Маринов. Завършва през 1939 г.

 

Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. През 1946 г. прави първата си самостоятелна изложба, в която представя живописни пейзажи и натюрморти. По-късно започва да рисува графични пейзажи.

 

Изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята през 1957 г. предизвиква въображението на Васил Иванов. Рисувайки с бяла креда върху черна фотографска хартия, той създава фантастични космически видения, в които отразява представата си за чуждите галактики и непознати цивилизации. Неговото новаторство бързо печели популярност по света - следват изложби в Будапеща, Лондон, Берлин, Женева, а в Париж творбите му предизвикват истински фурор. Графиките му стават част от колекциите на музеи и частни почитатели на изкуството в Париж, Дюселдорф, Ню Йорк, Москва, Сидни, Токио, Варшава, Будапеща, Лодз, Англия и много други. Ню Йоркската енциклопедия на изобразителното изкуство го определя като създател на направление "Космическа графика".

 

Тъй като е твърде самобитен и неповторим за времето си, Васил Иванов няма последователи, неговият стил остава неусвоен, дори непознат. Освен в общи художествени изложби, той успява да организира осем самостоятелни изложби в София и чужбина. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в страната, частни музеи и колекции в България и чужбина. 

 

Васил Иванов е един от най-близките приятели на Петър Дънов и живее в барака-ателие в селището на дъновистите край София. Той е един от първите българи, занимаващи се с учението Йога.

 

Умира на 4 април 1975 г. в София.