Влада Карастоянова

Влада Рачева Петрова Карастоянова е българска журналистка.

Родена е на 17 февруари 1889 г. в София. Нейни родители са генерал Рачо Петров – политик, два пъти министър-председател на България и Султана Петрова – една от първите дами на висшето общество и мемоаристка.

Влада получава солидно образование - завършва гимназия в София, после учи и във френски колеж в Цариград. Дипломира се като преподавател по френски език. Мечтае да учи медицина, но майка ѝ не позволява това. Започва да дава уроци по български и френски език на наши и чужди дипломати, което ѝ позволява да поддържа статуса на софийския хайлайф.Известно време работи като преводач в японската легация в столицата.

Влада преживява трагедията от двете национални катастрофи, което развива у нея силно чувство за гражданска ангажираност. Заради свои изказвания попада в полезрението на полицията, обвинена е в шпионаж, подмолна дейност и проанглийска пропаганда. През лятото на 1940 г. е въдворена в село Левуново, Петричко, за срок от три месеца. Полицейското наблюдение над нея продължава и след връщането и в София.

В началото на 1941 г. е обявена за „враг на Германия“. Тя се възползва от помощта на британския пълномощен министър в София - сър Джордж Рендел за политическо убежище и заедно с дъщеря си напуска България. През Белград, Скопие,Цариград и Палестина накрая двете се установяват в Лондон.

Тук Влада карастоянова получава предложение веднъж седмично да коментира военните събития и положението в България по т.нар. „черна станция Васил Левски“. Работи и за българската секция на Би Би Си. Като журналист, Влада е изключително смела в коментарите, заради което печели огромна популярност, непостигната от никой сътрудник в българската секция на Би Би Си от това време. Същевременно нейните призиви към българите за борба срещу външнополитическата ориентация на България през войната стават причина на 29 април 1943 г. Софийският военно-полеви съд да я осъди (задочно) на смърт чрез обесване и конфискация на имуществото заради дейност „в полза на чужда държава и във вреда на България”.

След 9 септември 1944 г. Влада Карастоянова се сбогува с българските слушатели на Би Би Си, остава без работа и в тежко материално положение. Изявява се с водещи позиции сред българските емигранти в Лондон. Връща се като сътрудник в радиото през 1948 г. и продължава да изразява и защитава възгледите си в парижкото списание „Възраждане“.

През 1953 г., остро нападана като политемигрантка, Влада Карастоянова получава статут на „Гражданин на Обединените нации“. Впоследствие се установява в Мюнхен.

Умира през 1971 г., завещавайки журналистическия път на дъщеря си – Лиляна Карастоянова.