Георги Дреников

Георги Стоименов Дреников е български офицер, полковник, последният командир на Въздушните на Н.В. войски.

 

Роден е на 15 януари 1897 г. в село Рила (сега град), Благоевградско. 

 

През 1917 г. завършва  Военното на Н.В. училище (днес - Национален военен университет "Васил Левски"). Зачислен по собствено желание в 44-ти пехотен полк от Втора пехотна тракийска дивизия. Участва в Първата световна война и за една година на фронта е награден с 3 ордена за храброст (един войнишки като кандидат офицер и два офицерски IV степен първа и втора класа като подпоручик), 2 германски железни кръста II степен, орден за заслуга на германския император Вилхелм II и орден Червеният кръст. 

 

След войната през 1919 г. постъпва в кавалерийската школа на Военното училище, а една година по-късно - във 2-ри конен полк в Лом. През 1922 г. е преместен в 3-ти конен полк в Пловдив като началник на подофицерската конна школа, а от края на 1925 г. е преведен на служба в 4-та жандармерийска конна група в Ямбол, където след полет със самолет решава да стане летец. 

 

Записва се в Аеропланното училище в Казанлък и през 1928 г. получава удостоверение за пилот-авиатор. Постъпва на работа на летище Божурище, където за кратко време сменя няколко длъжности - началник на летателното поле и командир на 3-то разузнавателно ято с 12 броя самолета Албатрос C.III, началник на Техническия отдел на Въздухоплаването, включващ и Държавната аеропланна работилница в Божурище, инструктор на моторни летци в Аеропланното училище, летец изпитател на произвежданите в България ДАР-1, ДАР-3, ДАР-5, ДАР-6, полските самолети PZL, германския Хайкел 45 и др. През 1932 г. е назначен за началник-снабдяване във Въздухоплаването и като такъв участва при създаването на летищата в Пловдив, Граф Игнатиево, Карлово и високото крайгранично летище Орлино в Родопите. 

 

През 1939 г. подполковник Дреников е назначен за командир на новосъздадения Въздушен учебен полк с щаб на летище Казанлък. Година по-късно е назначен за временен началник на Военновъздушните школи. През март 1941 г. е назначен от щаба на войската за началник на групата за връзка при VIII германски въздушен корпус с командир генерал Фрайхер фон Рихтхофен. За активното си участие е награден с най-високото германско отличие за принос във въздухоплаването – орден „Белият орел“ в степен командирски кръст. През 1942 г. е назначен за командир на учебните части, които са дислоцирани в Казанлък и на други 10 летища.

 

След 28 години непрекъсната служба и блестяща кариера, Дреников е принуден да напусне българската войска по искане на командира на Въздушните войски. След уволнението си той се свързва с активистите на Военния съюз Крум Лекарски и Владимир Стойчев и му е възложено да координира участието на военновъздушната база в Телиш в предстоящия Деветосептемврийски преврат, след успеха на който поради огромния авторитет и безспорните качества на командир, полковник Дреников заема генералска длъжност – става командир на Въздушните на Н.В. войски. 

 

Съвсем скоро след това - на 23 октомври 1944 г., той е освободен от длъжността и уволнен от армията. Започват арести, малтретиране в милицията и изправяне пред Народния съд в Казанлък, който го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото, лишаване от пенсия. След излизане от затвора следват отново преследване, затвор във Варна и концлагер "Росица". 

 

През службата си във Въздушните на Н.В. войски полковник Георги Дреников е летял на 40 типа моторни и 17 типа безмоторни самолети, като има повече от 3500 летателни часа. Освен това Дреников е и спортист - носител на първия за България бронзов медал от олимпиадата в Берлин през 1936 г. Той е и основоположник на безмоторното летене у нас.

 

Умира на 6 ноември 1980 година.