Методи Кусев (митрополит)

Митрополит Методий Кусев (светско име Тодор Йовчев Кусев)е висш български духовник и общественик, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение.

Роден е през септември 1838 г.  в град Прилеп.

Рано остава сирак и заедно с братята и сестрите си е отгледан и образован от съграждани. Основното си образование получава в Алилодидактическото училище, а прогимназиалното – в "Елиникон схолион" в родния Прилеп. По-късно завършва Духовната семинария в Киев, а през 1888–1892 г., като стипендиант на Троянския манастир "Успение Богородично", завършва и Духовната академия в Санкт Петербург.

На Първия църковно-народен събор проведен в Цариград през 1871 г. с цел приемане на Екзархийския устав и избор на духовен глава на независимата вече Българска църква, е избран за представител на Битолската епархия. Защитава пламенно правото на българите от Македония да участват в събора, тъй като поради факта, че те не са упоменати във Фермана, останалите участници не ги приемат.

На 4 април 1873 г. приема монашество в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, а на 24 ноември същата година е ръкоположен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, на която длъжност остава до 1880 година.

Огромна е заслугата на архимандрит Методий за информирането на света за фактите около Априлското въстание. Той събира подробни сведения за жестокостите, извършени от турците при потушаване му. На 16 май 1876 г. заминава заедно с Пловдивския митрополит Панарет за Цариград, с риск за живота си пренася навити в чорапите си събраните сведения и на организираното събрание в Роберт колеж излага доказателствата за трагедията на българския народ пред директора на колежа д-р Уошбърн, известния мисионер Лонг, кореспондента на в. "Дейли нюз" Пиърс и други представители на европейските страни. Тази инициатива, както и изпращането на Марко Балабанов и Драган Цанков в Европа със същата цел, провокират общественото мнение в редица страни на Стария континент и създават предпоставки за свикването на Цариградската посланическа конференция за решаване на "българския въпрос".

По време на Освободителната война, Методий се озовава в лагера на руските войски, където особено внимателно следи развоя на събитията. Когато руският император Александър II решава да предложи примирие и България да бъде освободена само до Балкана, Методи Кусев прави подробно изложение, с което доказва, че е необходимо да бъде освободен целият български народ.

След Освобождението екзарх Йосиф е прогонен от Цариград под предлог, че българската църква няма място там. Методи Кусев веднага организира комитет заедно с Кузман Шапкарев, Наум Спространов и други видни македонцки дейци, който обявява, че ако Йосиф не се завърне подобаващо в Цариград, цяла Македония ще приеме католицизма и ще премине под ведомството на папата. При тази заплаха Седалището на Българската екзархия в Цариград е възстановено. Така от 1880 до 1886 година архимандрит Методий е протосингел на Екзарх Йосиф I в Цариград. През този период той оказва активно съдействие за откриването на 1340 български училища, 84 прогимназии, 9 гимназии - в това число Солунската и Одринската, две духовни семинарии и утвърждаването на просветното дело в Македония и Одринско.

На 28 септември 1892 г. в Цариград е открита Българската духовна семинария, а архимандрит Методий Кусев става неин пръв ректор.

През 1894 г. е назначен за временно управляващ Старозагорската епархия, а на 24 април архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата "Велички" (част от епископската титла на първия български епископ, който е служил на български език - св. Климент Охридски).

На 14 юли 1896 г. с пълно мнозинство Светият Синод на Българската православна църква избира Величкия епископ Методий Кусев за каноничен митрополит на Старозагорска епархия.

Митрополит Методий подема инициативата да превърне „Ахмак баир“ край Стара Загора в парк. Той собственоръчно засажда първите фиданки и полага основите на уникалния лесопарк „Аязмото". Той създава и Старозагорския благотворителен комитет „Св. Йоан Милостиви“.

През 1902 г., по случай 25 години от Освободителната война, пристига руска делегация с духовници да осветят храма в Шипка. Дядо Методи заявява, че храмът е в неговия диоцез и няма да позволи друг да го освети. Настъпва смут - Фердинанд, българският Св. Синод, руският Св. Синод и императорът молят митрополита да промени волята си, но той не отстъпва правото си, което му се полага по църковните канони. В края на краищата, на 15 септември 1902 г., митрополит Методий освещава храм-паметника "Св. Рождество Христово" при град Шипка. Двата синода му поднасят извинения, Фердинанд му изпраща специална телеграма, а руският император го награждава със златни одежди, за това, че е защитил правото си.

Умира на 1 ноември 1922 г.

След смъртта му в неговата каса има само един лев. Стара Загора не помни такова погребение – стичат се огромно количество хора - не само от града и епархията, а и от всички краища, където живеят българи. Погребан е до построения от него параклис „Св. Теодор Тирон“, под върха на „Аязмото“.