Мария Българска (латинска империатрица)

Мария Българска е българска княгиня и латинска императрица на Константинопол (1212 – 1216), втора съпруга на император Хенрих Фландърски.

 

Родена е в края на XII век. Дъщеря е на цар Калоян и княгиня Анна Куманката (Мария). (Не е известно дали Мария е истинското име на Калояновата дъщеря. С това име тя е наречена в "История на българската държава през средните векове" на Васил Златарски и в романите "Солунският чудотворец" и "Дъщерята на Калояна" на Фани Попова-Мутафова).

 

През 1205 г. цар Калоян нанася сериозни удари при Одрин и пленява император Балдуин. С това той разрушава устоите на обявилата се за велика Латинска империя. През 1207 г. цар Калоян е убит, а съпругата му се омъжва за неговия племенник Борил, който се обявява за цар на българите. 

 

Борил осиновява калояновата дъщеря Мария. Девойката наследява много от качествата на родния си баща и освен умна и красива, тя учи и всички бойни умения. Осиновителят не притежава способностите на Калоян и затова държавата започва да губи стабилитета си. Латинската империя обаче все още приема България за сериозен противник. Политическата обстановка налага да се вземат адекватни мерки. Това става причина през 1212 г. Борил да омъжи доведената си дъщеря за латинския император Хенрих Фландърски. Първоначално Хенрих отказва брака, вероятно поради по-ниското положение на Мария, визирайки куманското потекло на българската принцеса. Политическите обстоятелства обаче налагат произходът ѝ да бъде пренебрегнат. Със сключването на този династичен брак Латинската империя официално признава Българското царство за независима държава и позволява на българския цар да съсредоточи вниманието си върху други вътрешни и международни проблеми.

 

Българската принцеса пристига в Константинопол с богата зестра и е посрещната по подобаващ за една бъдеща императрица начин. За живота ѝ в Константинопол обаче няма никакви данни. Знае се, че е имала твърд и решителен характер и е била безкомпромисна при решаването на проблеми. Заради приликата, която Хенри намира между нея и майка си, той започва да нарича Мария с името на своята майка - Мариот. С това име тя остава в историята. 

За императрица Мария се споменава едва през 1216 г. във връзка с кончината на Хенрих в Солун на 11 юни 1216 г. Според слуховете императорът е отровен и предположенията са, че това е дело на българската му съпруга.  

 

За по-нататъшната съдба на Мария няма исторически сведения. 

 

Умира през XIII век.