Любка Бобчева

Любка Стефанова Бобчева е български историк, археолог, един от основоположниците на музейното дело в Добричка област. 

 

Родена е на 6 февруари 1927 г. в Стара Загора. 

 

Завършва гимназия в Русе. През 1953 г. се дипломира по специалност "История" със специализация по археология в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". През 1961 г. защитава дисертация на тема "Въоръжението в българските земи от VII – XIV в", а по-късно специализира музейно дело в Чехословакия.

 

През 1957 г. Градският съвет на Толбухин (дн. Добрич) я кани да изгради музейната експозиция за историята на добруджанския регион. Тя постъпва в музея и след тригодишен упорит труд на събиране и обработка на материалите урежда първата музейна експозиция в гр. Добрич. Назначена е за директор на музея, като по време на нейното ръководство (1960-1969) го превръща в един от значимите центрове за проучване на историята и археологията на Южна Добруджа. През 1974-75 г. защитава последователно званието научен сътрудник І и ІІ степен и оглавява научната група в музея. Паралелно с това работи за разрастването на музейното дело в цяла Южна Добруджа и взема дейно участие в създаването на Градските исторически музеи в Балчик и Каварна.

 

Сред най-големите заслуги на Любка Бобчева е популяризирането на историческото минало на Добрич - отдава цялата си енергия и ентусиазъм за утвърждаването на музейната институция, за издирване, проучване и популяризиране на добруджанското историческо наследство. Тя е един от създателите на научноизследователското дружество в добруджанския край, което има за цел активизиране на краезнанието и издаването на научна и научнопопулярна литература. 

 

Любка Бобчева полага началото на археологическите проучвания в някогашния Толбухински окръг. През 1963 г. проучва Римската баня в Добрич – част от провинциалната вила на римски аристократ, използвана през втората половина на III и първата половина на IV в. От 1965 г. участва в редовните археологически проучвания на нос Калиакра, като същевременно провежда и спасителни разкопки на средновековни обекти в района. От 1971 г. ръководи проучването на старобългарското селище в м. Кованлъка край с. Топола, където разкрива голям керамичен център. През 1972-75 г. заедно с Ив. Василчин провежда разкопки на тракийско-гетските некрополи между днешните села Крагулево и Черна. Изследват два плоски двуобредни тракийски некропола с над 300 гроба от края на ранната желязна и римската епоха. В периода 1962-1984 г. участва в проучването на няколко могилни некропола, принадлежащи на носителите на Ямната култура от ранната и средната бронзова епоха при селата Смолница, Плачи дол, Поручик Гешаново, Жегларци и Орляк.

 

Любка Бобчева е съавтор на монографичния труд "История на град Толбухин", както и на редица книги за добричкия - "Нашият град в миналото", "Толбухински окръг – минало и настояще", "100 години читалище Йордан Йовков" и др. Участва в поселищни проучвания за Балчик, Тервел, Генерал Тошево и Шабла. Публикува много статии в "Известията на народния музей – Варна", "Музеи и паметници на културата", "Векове" и др. 

Актуална и ценна и до днес е книгата ѝ "Археологическа карта на Толбухински окръг", в която за пръв път е обхванато богатството и разнообразието на паметниците на културата в този регион. 

 

Активен общественик, председател на Историческото дружество в Толбухин, член на Централния Съвет на Българското историческо дружество. Два пъти е носител на орден "Кирил и Методий". 

До края на живота си отстоява идеята, че паметниците на културата са един от ключовите елементи в естетическото възпитание на българина. 

 

Умира на 7 март 1983 г. в Добрич. 

 

 

Забележка: Благодарим за предоставената информация на РИМ Добрич