Стефан Черкезов

Стефан Черкезов е български лекар, пожертвал живота си, да спаси бедстващи хора от горящ автобус.

 

Роден е на 26 април 1937 г. в село Виноград, Община Стражица. 

 

От 1 януари 1963 г. работи като участъков лекар в село Стрелец.

 

На 15 август 1963 г. едва 26-годишният д-р Черкезов е в служебна командировка - на окръжно заседание в Горна Оряховица. На връщане той отстъпва мястото си в служебния автомобил на колежка и се качва в автобус, пълен с хора. Между Горна Оряховица и Велико Търново автобусът се удря в камион и избухва пожар. Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата на автобуса и при катастрофата взривната вълна го изхвърля в крайпътната канавка. Разбирайки какво се случва, той се втурва да вади хората от горящия автобус. Косата му пламва, ризата от изкуствена материя се разтапя по тялото му, но той успява да спаси 47 души. Когато пристигат линейките, той отказва да се качи в тях и въпреки, че е най-силно пострадал, сам пренася хора към тях.  

 

Накрая тръгва пеша, под изгарящите слънчеви лъчи, към Горна Оряховица. По пътя го пресреща последната изпратена линейка, с която е транспортиран до болницата. Осъзнавайки, че е обречен, д-р Черкезов казва на колегите си да го оставят, а да се погрижат за другите пострадали. 

 

Последните думи, отправени към неговата млада съпруга са: "Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен - държах се като истински лекар!".

 

Умира на 16 август 1963 г., ден след катастрофата, от тежките изгаряния, които получава. 

 

От 2005 г., в чест на д-р Стефан Черкезов, 15 август е обявен за Национален ден на спасението в България, в който се отдава почит на всички лекари, загинали при изпълнение на своя дълг и на пострадалите при всички професии.

 

Името на д-р Стефан Черкезов носят Многопрофилната болница за активно лечение във Велико Търново, улицата във Виноград, на която се намира родната му къща, здравната служба в селото, а на лицевата ѝ страна е поставена паметна плоча.