Григор Григоров

Григор Григоров е български писател, поет, преводач и журналист с огромен принос за българската национална телевизия и радио.

 

Роден е на 24 януари 1927 г. в село Белозем, Пловдивска област. 

 

Дядовците на Григор са заможни хора и успяват да изпратят сина си да учи в Германия, което изиграва роля за бъдещето на внука. През 1928 г. се случва Голямото чирпанско земетресение и къщата на семейството е напълно разрушена, както и почти всички останали къщи в Белозем. Това и фактът, че голяма част от населението са католици, става повод в помощ на пострадалите да пристигне папският наместник Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан ХХIII). По стечение на обстоятелствата малкият Григор получава благословия от бъдещия папа.

Когато Григор е на 4-годишна възраст, бащата намира работа в Пловдив и семейството се премества там. Като немски възпитаник, той записва двамата си сина в авторитетното немско училище в града, където всички предмети, освен българският език и религията, се изучават на немски. Известно време след това политическите събития в страната стават причина семейството да изпадне в немилост и се налага братята да напуснат престижното училище. Директорът обаче решава да ги освободи от такса, тъй като са най-добрите ученици. След 9 септември 1944 г. Немското училище е закрито, а Григор завършва 7 и 8 клас в българска гимназия. 

Записва да учи право. Става кореспондент на в. "Народна младеж" и на в. "Земеделско знаме". 

 

През 1955 г. в Пловдив започва да излъчва в ефир първото радио и Григор Григоров решава да застане зад микрофона в студиото. Едновременно с това става преводач на чуждестранните делегации, които посещават окръжния народен съвет. Така се сприятелява с един от делегатите от Германия, който му помага да осъществи мечтата си да специализира журналистика в университета в Лайпциг. Така заминава за Германия. 

 

В края на 50-те години на миналия век се създава Българската национална телевизия. За обмяна на опит са изпратени български журналисти в Германия и в СССР. Григоров става техен преводач и обикаля всички редакционни колегии, научавайки много за телевизионния процес. Започва работа като редактор-репортер в немската телевизия, като едновременно е и кореспондент на българската телевизия. Като такъв главната му задача е да подбира подходящи за България програми на немската телевизия и да ги изпраща в родината – така българската телевизия стартира с 50% немски програми. В същото време, когато в Берлин идват български делегации, той прави репортажи за българската телевизия.

 

За известно време Григоров се завръща в България, тъй като се жени за българската прима балерина Маргарите Траянова и им се ражда дете. Опитва се да започне работа в Българската национална телевизия, но неуспешно. Назначен е в Държавно обединение „Българска книга“ - част от Комитета за култура, като завеждащ пропагандата на книгите в чужбина. Заедно с Людмила Живкова организират редица изложби на български икони и съкровища в чужбина. Докато Григоров завежда отдел „Капиталистически страни“, откриват Български културен център във Виена. В Кьолн организират изложба на Казанлъшката тракийска гробница. Българските книги се рекламират по време на панаири в Лайпциг и Франкфурт в Западна Германия. 

 

Търговската палата отправя предложение за работа на Григоров - да прави реклама на български стоки в чужбина. Тогава той създава свой отдел, в който назначава режисьор, кинооператор, художник и „текстописец“. С този екип участват в международния конкурс „Europeo Premio Ricoli” (голямо италианско издателство) в Милано, Италия. И двата изпратени материала печелят награди.

 

Григор Григоров освен немски, владее свободно и руски език, научава и италиански, тъй като заедно със семейството си заживяват в Рим. 

 

Работата и неговите умения на журналист стават причина за множество познанства и приятелства с най-различни известни личности - Юрий Гагарин, Илия Пейков, Федерико Фелини и жена му Жулиета Мазина, Елиас Канети, Арам Хачатурян, Микис Теодоракис и др.

 

В Рим българският журналист започва да прави изследвания и да пише статии за личности, свързани с България, които изпраща в различни български издания: в. „Пулс“, „Абагар“, „Арт“, „Словото“ и др. Едната от тях е „Благословията и чудесата на Папа Йоан ХХIII“, друга – за Вито Позитано: „Човекът, който спаси София“. Специален интерес Григор Григоров проявява към Арналдо Дзоки - скулптор, чието дело е статуята на Цар Освободител в София. Пише и поезия - първоначално твори на български, а после превежда стиховете на немски, английски, руски езици. Автор е и на три детски приказки. 

 

Умира на 19 юли 2022 г. в Рим.