Тодор Ангелов - Божаната

Тодор Ангелов Дзаков - Божаната, е български революционер, живял дълго време в Белгия и ръководител на Белгийската партизанска армия срещу Нацистка Германия. Баща е на писателката Свобода Бъчварова.

 

Роден е на 12 януари 1900 г. в Кюстендил, в бежанския квартал Аджундар - родителите му емигрират там след Винишката афера от 1897 г. от Македония. Баща му Ангел е строител, майка му Божана - перачка. Според местен обичай като малък Тодор е наричан по името на майка си - Тоде Божаната, като този прякор му остава за цял живот.

 

През 1920 г. завършва Мъжката гимназия в Кюстендил, където по време на Първата световна война се включва в популярна анархистка група. Започва временна работа в Трудова повинност (Строителни войски), а по-късно става учител в радомирското село Пчелинци. Още на следващата година взима участие в непозволена демонстрация за 1 май и скоро след това е уволнен. Получава призовка за военна служба и служи в Трудови войски, като през цялото време участва в анархистки прояви. След уволнението си започва работа като бояджия в Благоевград, в свободното си време организира самодейни театрални постановки. Не спира да участва в различни стачки и протести, които целят подобряването на положението на работниците, но това го превръща в цел на властите, а по-късно и на ВМРО. Към този момент се ражда и дъщеря му (Свобода Бъчварова). Тодор Ангелов е набеден и за атентата в църквата Света Неделя през 1925 г. и затова му се налага заедно със семейството си да емигрира за Виена.

 

В австрийската столица публикува във вестник "Македонско дело", който се контролира от ВМРО. Ръководството на организацията обаче смята, че той разкрива много вътрешна информация и се налага да напусне и Виена. Мести се във Франция, работи сезонна работа, но продължава участието си в местните анархически структури, което отново става причина да се премести, този път в Белгия. Там става член на Белгийската Комунистическа партия и представител на българите, които членуват в нея. През есента на 1930 г. семейството е изправено пред нови финансови трудности, но обявена по това време амнистия във връзка с женитбата на цар Борис III позволява на съпругата и детето на Ангелов да се върнат в България. Самият той остава в Брюксел и живее там като дребен функционер на комунистическата партия.  

 

Включва се като доброволец в Испанската гражданска война, в батальона "Георги Димитров". Ранен в лявата ръка, продължава да участва като доброволец, но се занимава с канцеларска дейност. Придобил сериозно име сред левите сили, се връща в Белгия. 

 

През Втората световна война, Ангелов, както и много други комунисти, се включва в Съпротивата, въпреки официалната прогерманска позиция на Белгийската комунистическа партия. Първоначално организира разпространението на позиви и издания, участва в създаването на нелегални организации сред имигрантските общности в Брюксел, както и в отделни саботажни акции. Емблематична за Белгия остава дейността на Тодор Ангелов по спасяване на хиляди евреи. Разбирайки, че са изготвени списъци за евреите, които подлежат на депортация, той създава организация по спасяването и преместването им на сигурно място. Обединява усилията си с Шарл Рохман (един от най-известните партизански командири) като те избират двама души от техните организации, които успяват да се представят за немци, да влязат в централата на Гестапо в Брюксел и да унищожат всички документи по бъдещата операция по депортиране на евреите. Тези действия на комунистите в Белгия фокусират сериозно вниманието на немците. Като един от лидерите на съпротивата, Тодор Ангелов бързо привлича вниманието на Гестапо и през януари 1943 г. е заловен при мащабна акция срещу комунистическата съпротива. Цели 7 месеца е държан в единична килия и разпитван с цел да издаде своите другари, но безуспешно. 

 

Умира на 30 ноември 1943 г., като един от стотиците арестувани, които биват разстрелвани като отмъщение за жертви при акции на Съпротивата.

 

Непосредствено след войната Тодор Ангелов е обявен за един от героите на белгийската съпротива и произведен посмъртно в звание полковник. Награден е с Ордена на Леополд, Военен кръст, Медал на въоръжената съпротива 1940-1945 и Възпоменателен медал за войната 1940-1945. В началото на 80-те години, с участието на българското посолство в Белгия, е поставен негов паметник в Схарбек, където той живее дълго време. Паметник на Ангелов има и в родния му град, а през 1998 г. той е обявен за почетен гражданин на Кюстендил.