Класация
Петър Левски
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Петър Иванов Кунчев (Петър Левски) е български национален революционер, участник в Ботевата чета, опълченец, брат на Васил Левски.
Роден е през 1844 г. в Карлово. Той е най-малкият син в семейството на Иван и Гина Кунчеви, заедно с Христо, Васил, Мария и Яна.
Учи във взаимното карловско училище. Заради свободолюбивия си дух и непокорно поведение, се налага да се премести от Карлово в Пловдив, а по-късно и във Влашко. Заедно с брат си Васил се включва във Втората българска легия.
Обесването на Левски го заварва в Румъния и той прави опит да отмъсти за смъртта на брат си. За целта отива в Ловеч с намерението да убие поп Кръстю, но се отказва. Версиите за отказа са различни, но най-популярната е, че е разубеден от ловешките съратници на Апостола.
Петър се завръща в Румъния и заживява заедно с хъшовете. През 1876 година се записва в четата на Христо Ботев и участва в нейния поход. След нейния разгром, успява да се добере до София, където в продължение на три месеца се укрива в домовете на доверени хора. Въпреки предпазливостта, е заловен на улицата от турската полиция, но успява да избяга. След султанската амнистия от 1 август 1876 г., със съдействието на Найден Геров се снабдява с паспорт и отпътува през Цариград към Кишинев, където през 1877 г. постъпва на военна служба. Разбирайки за организирането на Българско опълчение, напуска службата си е се записва в него в Първа дружина, Втора рота. Участва в сраженията при Стара Загора и в боевете на Шипка, където е ранен в крака, поради което е откаран за лечение във Велико Търново, а после и в Харков. Награден е с военен орден о Георгиевски кръст за храброст. Получава и безплатен билет за всички видове транспорт, за да може да се върне в родината си.
Непосредствено след подписването на Санстефанския мирен договор, няколко месеца след смъртта на майка си, Петър се връща в Карлово. Тъй като ходи с бастун и кашля, първоначално трудно намира препитание и се налага да моли за съдействие Найден Геров. В резултат е настанен в къщата на избягал турчин, но впоследствие се премества да живее при сестра си Ана. Известно време е без работа, но по-късно е нает като старши стражар.
Умира през есента на 1881 г. от туберкулоза. Погребан е в Карлово, но гробът му е забравен и днес е в неизвестност.