Петко Киряков (Капитан Петко войвода)

Петко Киряков Калоянов (капитан Петко войвода) е български войвода и революционер.

 

Роден е на 18 декември 1844 г. в българското село Доганхисар (днешна Гърция). Има 8 братя и сестри.

 

Става хайдутин през 1861 г. - още на 16 години, след като турци убиват пред него брат му и братовчед му. За да отмъсти, излиза като предводител на чета от още шест момчета в гората. Скоро след това те убиват фактическия виновник за смъртта на брата и братовчеда на Петко. С това обаче не прекратяват дейността си, а продължават да нападат турски потери и да мъстят за жестокостта им. След няколко успешни акции четата става легендарна сред народа.

 

През 1863 г. четата на Петко войвода, наброяваща вече 9 души, влиза в сражение с турска потеря от 130 човека, изпратени да ликвидират младежите. Две от момчетата на Петко са убити, а самият той и още трима са ранени и арестувани. В продължение на една година ги местят от затвор в затвор заради опитите им за бягство. При едно от преместванията Петко успява да избяга. Сформира веднага нова чета и продължава мисията си – завързва сражение след сражение и нанася сериозни загуби на турските потери.

 

Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България, бори се без етнически и религиозни предразсъдъци за свободата на потиснатите в България, Гърция, Италия, Македония, Египет и Франция. Това става причина през 1864 г. Петко Киряков да бъде привлечен към гръцкото освободително движение на остров Крит. 

 

В началото на 1866 г. Петко войвода посещава Италия, където се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му. Двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. Заради смелостта и находчивостта си като военен ръководител, Петко получава прозвището си капитан, с което е известен и до днес. След потушаването на въстанието дружината напуска Крит, без да капитулира пред противника.

 

За известно време Петко Киряков се установява в Атина, Гърция, откъдето призовава българите към освобождение на родината. За да усъвършенства уменията си, той посещава лекции във Атинската военна академия. Завръщайки се в родната си Тракия, Петко продължава своята дейност по защита на местното население. Това предизвиква гнева на османските власти и те започват все по-големи изстъпления срещу местното население. Това води до легендарните операции на българския войвода, който успява сам да се промъкне при местния бей Тахир и да го вразуми да спре репресиите. След това срещу него е изпратена четата на Арап Хасан, който да се справи веднъж завинаги с дружината. Капитан Петко успява да плени Арап Хасан и да го накара да освободи всички пленени четници, които са по турски зандани. Това води със себе до признанието му като самостоятелен управител в рамките на Одринската валия и му се плаща налог от 6000 златни лири. В следващите години Петко продължава своите действия по защита на местното население от репресии.

 

През 1869 г. Петко събира четата си и тръгва по вода към българския бряг на Бяло море, за да се включи в Руско-турската освободителна война (1877–78). През 1873 г. четата от хайдушка става въстаническа с приет устав и печат. Наименува се "Първа Българска родопска дружина". Води множество сражения в Беломорието и Родопите. Към нея се присъединява и четата на Крайчо войвода. Запознат е с действията по Априлското въстание, но не се влючва в него, тъй като смята, че това ще предизвика големи репресии върху българите и затова се опитва да ги предпази от неразумни действия. По време на Освободителната война се включва със самостоятелна чета от повече от 300 души. Действа в тила на врага като пречи на снабдяването му с продоволствия и пази местното население. Неговата най-активна дейност започва след сключването на Санстефанския договор. Тогава Станислас Сенклер, пребиваващ на територията на България под името Хидает паша, започва да манипулира местното население като го използва с цел да предизвика размирици. Идеята му е да поведе населението на Западните Родопи на въоръжена съпротива срещу Временното Руско управление и на по-късен етап срещу Санстефанския мирен договор, като по този начин метежът  да се използва като повод от Великобритания и Османската империя за ревизия на договора. 

 

Капитан Петко войвода е човекът, който успява да се справи с тази заплаха. Разбива мераците на Сенклер и защитава българската идентичност в региона. Поради тази причина генерал Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводaтa заминава в Русия. Там е представен на император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България. След 1880 г. живее във Варна до края на живота си.

 

През 1896 г. той основава тракийската организация във Варна, която днес носи неговото име (Тракийско дружество "Капитан Петко войвода").

 

В България има над 22 паметника на Капитан Петко войвода.

 

Умира на 7 февруари 1900 г.