Петко Киряков (Капитан Петко войвода)

Петко Киряков Калоянов (капитан Петко войвода) е български войвода и революционер. 

Роден е на 18 декември 1844 г. в българското село Доганхисар (днешна Гърция). Има 8 братя и сестри. 

Става хайдутин през 1861 г. - още на 16 години, след като турци убиват пред него брат му и братовчед му. За да отмъсти, излиза като предводител на чета от още шест момчета в гората. Скоро след това те убиват фактическия виновник за смъртта на брата и братовчеда на Петко. С това обаче не прекратяват дейността си, а продължават да нападат турски потери и да мъстят за жестокостта им. След няколко успешни акции четата става легендарна сред народа. 

През 1863 г. четата на Петко войвода, наброяваща вече 9 души, влиза в сражение с турска потеря от 130 човека, изпратени да ликвидират младежите. Две от момчетата на Петко са убити, а самият той и още трима - Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов и Стоил Атанасов, са ранени и арестувани и хвърлени в затвора в Гелибол. В продължение на една година ги местят от затвор в затвор заради опитите им за бягство. При едно от преместванията Петко успява да избяга. Сформира веднага нова чета и продължава мисията си – завързва сражение след сражение и нанася сериозни загуби на турските потери. 

Петко посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България, бори се без етнически и религиозни предразсъдъци за свободата на потиснатите в България, Гърция, Италия, Македония, Египет и Франция. Това става причина през 1864 г. Петко Киряков да бъде привлечен към гръцкото освободително движение на остров Крит.  

В началото на 1866 г. Петко войвода посещава Италия, където се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му. Двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание в района на планината Шилик. Заради смелостта и находчивостта си като военен ръководител, Петко получава прозвището си капитан, с което е известен и до днес. След потушаването на въстанието дружината напуска Крит, без да капитулира пред противника. 

За известно време Петко Киряков се установява в Атина, Гърция, откъдето призовава българите към освобождение на родината. За да усъвършенства уменията си, той посещава лекции във Атинската военна академия. Завръщайки се в родната си Тракия, Петко продължава своята дейност по защита на местното население. Това предизвиква гнева на османските власти и те започват все по-големи изстъпления срещу местното население. Това води до легендарните операции на българския войвода, който успява сам да се промъкне при местния бей Тахир и да го вразуми да спре репресиите. След това срещу него е изпратена четата на Арап Хасан, който да се справи веднъж завинаги с дружината. Капитан Петко успява да плени Арап Хасан и да го накара да освободи всички пленени четници, които са по турски зандани. Това води със себе до признанието му като самостоятелен управител в рамките на Одринската валия и му се плаща налог от 6000 златни лири. В следващите години Петко продължава своите действия по защита на местното население от репресии. 

През 1869 г. Петко събира четата си и тръгва по вода към българския бряг на Бяло море, за да се включи в Руско-турската освободителна война (1877–78). През 1873 г. четата от хайдушка става въстаническа с приет устав и печат. Наименува се "Първа Българска родопска дружина". Води множество сражения в Беломорието и Родопите. Към нея се присъединява и четата на Крайчо войвода. Запознат е с действията по Априлското въстание, но не се влючва в него, тъй като смята, че това ще предизвика големи репресии върху българите и затова се опитва да ги предпази от неразумни действия.

По време на Освободителната война се включва със самостоятелна чета от повече от 300 души. Действа в тила на врага като пречи на снабдяването му с продоволствия и пази местното население. Неговата най-активна дейност започва след сключването на Санстефанския договор. Тогава Станислас Сенклер, пребиваващ на територията на България под името Хидает паша, започва да манипулира местното население като го използва с цел да предизвика размирици. Идеята му е да поведе населението на Западните Родопи на въоръжена съпротива срещу Временното Руско управление и на по-късен етап срещу Санстефанския мирен договор, като по този начин метежът  да се използва като повод от Великобритания и Османската империя за ревизия на договора.  

Капитан Петко войвода е човекът, който успява да се справи с тази заплаха. Разбива мераците на Сенклер и защитава българската идентичност в региона. В началото на юни 1879 г. след стабилизирането на новата власт,след 18 години сражения,четата е разпусната.Генерал Скобелев кани Петко войвода да му гостува и войводaтa заминава в Русия. Там е представен на император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

През 1880 г. Петко Киряков се премества във Варна и остава там до края на живота си.

През 1891 г. е наклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът на войводата е прогонен от родината, спестяванията му са иззети - сред тях са и парите от продажбата на имението в Киев. Капитанът е изтезаван в продължение на 50 дни във варненската крепост Ичкале, а след това е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов от власт, на 18 май 1894 г. капитан  Петко войвода се връща във Варна. 

През 1896 г. той основава тракийската организация във Варна, която днес носи неговото име (Тракийско дружество "Капитан Петко войвода"). 

В България има над 22 паметника на Капитан Петко войвода. 

Умира на 7 февруари 1900 г. Погребан е в тогавашните централни гробища, намиращи се в Морската градина във Варна. Пез 1937 г. тленните му останки са преместени на централните варненски гробища.