Костадин Нунков

Костадин (Коста) Нунков (псевдоними Давид, Огнянов) е български революционер, анархист, деец на Македонския комитет и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той именно е войводата, за който се пее в песента "Кога зашумят шумите".

 

Роден е на 21 май 1877 година в Чирпан.

 

Учи в Пловдив, но не успява да завърши образованието си поради липса на средства, а и заради участието си в ученически бунт. Съученик е и приятел с Пейо Яворов, с когото делят една квартира. Работи като печатарски работник в Пловдив и София. На него Яворов посвещава стихотворението "Напред".

 

Взима участие в т.нар. Четническа акция, организирана от Македонския комитет през 1895 г.

 

Няколко години Коста Нунков пребивава в Швейцария, където дружи с руски революционери анархисти и изучава занаята на "динамитаджиите". Покрай тях приема идеите на анархизма. През 1902 г. публикува брошурата „Взривните вещества и тяхното употребление“, наръчник за революционерите от ВМОРО. 

 

През 1901 г. Коста се връща в България и влиза с чета в Горноджумайско (Благоевградско), а по-късно публикува във "Войнишка сбирка" спомени за събитието, озаглавени "Въстаническото знаме". През януари 1902 г. е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и проучва условията за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско (Смолянско).

 

Деецът на ВМОРО Христо Караманджуков го описва така: "Той бе млад човек, неспокойна и пламенна натура и по убеждение анархист-терорист... Иначе бе честен и безкористен човек. В споровете и отношенията си бе прям и агресивен".

 

На Пловдивския конгрес през 1902 г. му е възложена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко. През декември същата година Костадин Нунков, заедно с Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев от Аладаа, отиват в Дедеагачко, снабдени с адски машини и 100 кг динамит, за да подпомогнат Марин Чолаков и да проучат възможностите за атентати по железопътната линия. 

 

Нунков прави неуспешни опити за атентати и по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. През юли 1904 г. става войвода в Кумановско, където се бори срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 г. участва като делегат на скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.

 

Умира на 8 февруари 1905 г. край село Кутлибег, загивайки след 5-часова битка с турски аскер, заедно със седемчленната си чета и четирима милиционери от съседните села.

 

Името му е гравирано на паметника "Паднали за свободата на Македония" в Кюстендил. През 2011 г. в Чирпан, на мястото, където някога е бил родният дом на войводата Костадин Нунков, е открит барелеф на този малко познат герой, паднал за свободата на поробените ни братя в Македония, дело на известния чирпански художник Владимир Кондарев. 

 

 

Оригинален текст на песента, посветена на героичната гибел на Коста Нунков:

 

Слушай, как шумат шумите

 

Слушай как шумат шумите, буките 

 

Слушай как шумат шумите, плачат за войводата, капетанот! 

 

Другари верни, другари, другари

 

Кога през село минете, пойдете

 

Кога през село, минете со коне да не тропате, ама тропате.

 

Со коне да не тропате, со пушки да не фърлате, ама фърлате.

 

Да не ве чуе майка ми, старата! 

 

Да не ве чуе майка ми, ке ве праша за мене, ама за мене! 

 

Каде е син ми, Костадин, Костадин? 

 

Каде е син ми, Костадин, Костадин войводата, капетенот? 

 

Син ти се, бабо, ожени! 

 

Син ти се, бабо, ожени за една македонка, поробена!