Иван Попов (професор)

Иван Николов Попов е български политик, стопански деец и учен, наричан „баща на българската електроника“.

Роден е на 8 декември 1907 г. във Велико Търново. Брат е на радиста Емил Попов.

Начално образование завършва в родния си град. През 1921 г. постъпва във II мъжка гимназия в София и става член на Младежкия комунистически съюз. През април 1925 г. е арестуван във връзка с атентата в църквата „Света Неделя“ и е осъден на две години затвор. След осем месеца е амнистиран и завършва средното си образование през 1926 г. като частен ученик в I мъжка гимназия. През същата година постъпва във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Завършва с отличие.

През 1931 г. получава специалната стипендия на Тулузкия университет и заминава за Франция. През 1933 г. завършва със златен медал Висшата национална школа по електротехника и хидрология в Тулуза. Приема предложението да остане известно време да работи в Париж, като през това време прави първите си изобретения и получава редица патенти. Въпреки настояването да остане на работа във Франция, през 1934 г. той се завръща в България и създава свое частно предприятие за битови уреди и научна апаратура „Електротерма“ в София, което започва да работи успешно - неговите нагреватели и устройства за изваряване на медицински инструменти бързо навлизат в практиката и стават сериозна конкуренция на Siemens - основен доставчик на медицинска апаратура в България.

През 1941 г., по политически съображения Иван Попов заминава за Будапеща и започва работа в завод „Агролукс“ и за кратко време стига до длъжността директор на предприятието. За да усъвършенства производството и знанията си, пътува много в редица страни – Австрия, Германия, Чехия, Франция. Защитава докторска дисертация във Висшето техническо училище в гр. Илменау, Германия, и получава научната степен „Доктор на техническите науки“.

През 1948 г. проф. Иван Попов се завръща окончателно в България и е назначен за главен директор на Силнотоковия завод „В. Коларов“. През 1949 г. е избран за хоноруван доцент по конструкции на електрически машини в Държавната политехника в София и е назначен за ръководител на едноименната Катедра. Две години по-късно се хабилитира като професор в катедра „Електрически машини и апарати“. През 1951 г. е назначен за главен директор на Обединение „Елпром“. Големите амбиции на професора и строгата дисциплина, на която той държи, стават причина за освобождаването му от длъжност. Отдава се на научна дейност в Държавната политехника, а по-късно в Машинно-електротехническия институт, София, на който става зам-ректор и отговаря за научноизследователските разработки. Започва сътрудничество с Научно-изследователския институт по електротехнически изпитвания с голяма мощност в Берлин. През 1958 г. е изпратен на работа в същия институт, където ръководи отдела по трансформатори. Там работи в продължение на 4 години, като всяка година се връща в България за по 3-4 месеца, за да чете лекциите си във ВМЕИ.

Заради добрите си постижения, през 1962 г. проф. Иван Попов е повикан в България и назначен за ректор на ВМЕИ, но остава само четири месеца на тази позиция, тъй като е назначен за председател на  новообразувания Държавен комитет за наука и технически прогрес. Под негово ръководство се пуска и първата българска електронна сметачна машина „Витоша“. Вследствие дейността му България става водеща в световен мащаб по производство на запаметяващи устройства с 40% дял в СИВ.

Заради огромния си международен авторитет и принос за успеха на страната, през 1971 г. проф. Попов е избран за министър на машиностроенето и за вицепремиер. През 1974 г. е заместник-председател на Държавния съвет. През 1976 г. напуска поста и става председател на научно-техническите съюзи в България.

От 1966 г. е народен представител в 4-то, 5-о, 6-о, 7-о и 8-о Народно събрание.

Едно от най-важните постижения на проф. Иван Попов е това, че успява да улови стратегическите насоки за научни изследвания, да ги насочи в практична насока и накрая да пресътвори научните разработки в реално производство. Във връзка с това в България се разкриват много нови предприятия за производство на отделни устройства и компоненти, и заводи, които ги комплектуват в готови машини. Страната се превръща в единствен, почти монополен износител на запомнящи устройства на магнитни дискове, на запомнящи устройства на магнитни ленти и дискови пакети. Видовете изделия, произвеждани у нас към онзи момент наброяват няколкостотин.

Фактически професор Иван Попов изгражда първите научноизследователски и проектно-конструкторски институти в основните отрасли, стройна и мощна система за информационно обслужване начело с Централния институт за научно-техническа информация с нейната Централна научно-техническа библиотека, създава условия за мощно развитие на изчислителната техника и автоматизацията във всички области чрез мрежа от изчислителни центрове и модернизация на съобщителната система.

Иван Попов е и сред инициаторите и активни поддръжници на създаването на звеното за промишлен шпионаж в Първо главно управление на Държавна сигурност.

Автор е на над 50 научни разработки, включително монографични изследвания, като голяма част от тях са публикувани в Германия, Русия, Франция. Издава няколко учебника – „Силови трансформатори“, „Електротерми и електрозаваряване“ и др.

За заслуги проф. Иван Попов получава редица отличия и награди - орден „Кирил и Методий“ I ст., три ордена „Г. Димитров“, звание „Герой на социалистическия труд“, звание „Народен деятел на науката“. Носител е и на чуждестранни отличия - член-кореспондент на Академията на науките и литературата в Тулуза, Франция; доктор на Висшето техническо училище в Илменау, заслужил техник на ГДР, почетен член на Съюза на германските инженери и др.

След пенсионирането си живее скромно, в двустаен апартамент, дава много идеи за развитието на България в условията на пазарна икономика, но никой не се вслушва в съветите му.

Умира на 16 януари 2000 г. почти напълно забравен от българското общество.