Дядо Добри

Добри Димитров Добрев, известен като Дядо Добри, е български дарител за реставриране и поддържане на много български християнски храмове, смятан за духовен пример сред хората и наричан от мнозина Светецът от Байлово.

Роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово.

Баща му Димитър загива в Първата световна война и майка му Катерина отглежда сама децата си.Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Жени се през 1940 г., по време на Втората световна война и има 4 деца. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух.

През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Живее скромно, в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. По това време се заражда и идеята за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.

Почти всеки ден Дядо Добри ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника „Св.Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ събира пари, които след това дарява. Отрича се от всичко материално в живота, живее в крайна бедност, защото всички пари, които събира, отделя за дарения за български православни храмове. Част от храната си набавя чрез щедростта на граждани.

Мнозина помнят стареца, облечен по старому – с елек, цървули и потури, с метално канче в ръка, очакващ даренията на щедри хора. Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Неговите доброта, скромност, аскетски начин на живот и дълбока щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни обществои са причина той да е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.

Приживе Дядо Добри почита силно Кремиковския манастир и затова често нощува в двора му. На него дарява имотите си.

Макар че живее изключително бедно, Дядо Добри става един от най-големите дарители за българските православни храмове. През живота си даряванад 80 000 лева лични средства и такива, събрани от щедри хора:

• 2005 г. -10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово;
• 2007 г. - 25 000 лева за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци;
• 2008 г. –10 000 леваза ремонт на църквата в Калофер;
• 2009 г. - 35 700 лева на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ – най-голямото дарение от частно лице в историята на храма;
• Със събрани от него средства започва строеж на храм на гара Елин Пелин.

Умира на 13 февруари 2018 г. на 103-годишна възраст. Погребан е точно до постройката, в която живее в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното му село. На погребението присъстват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни. Има идея за канонизацията на Дядо Добри за светец.