Класация

Георги Атанасов

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Георги Николов Атанасов е български пилот, участник в защитата на София при бомбардировките през 1943 г.

Роден е на 7 ноември 1919 г. в Добрич в семейството на Никола Атанасов Даскалов и Анка Илиева Станкова. Баща му умира рано и той е отгледан от майка си. Учи само до 5 клас в Българската мъжка гимназия в Добрич и затова не получава системно образование. Усвоява обущарския занаят и работи като обущар. По това време приятелите му започват да го наричат Гоцата.

През 20-те и 30-те години на ХХ век Добруджа е част от Кралство Румъния. Местните хора, с подкрепата на българската държава, се борят срещу окупаторите според възможностите си, чрез нелегални организации като Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Създават се и младежки формирования, като в Добрич те са две - „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“. Георги Атанасов става член на „Васил Левски“. Братството има свое знаме, клетвен ритуал и пр. За по-голяма конспиративност членовете са разделени на петорки. Има различни сведения кога е създадена тази организация – дали през 1936-1937 г. или в средата на 1938 г., но е безспорен факт кога престава да съществува – в навечерието на Коледа 1938 г., когато румънската полиция арестува 63-ма нейни членове, сред които е и Георги Атанасов, и ги въдворява в затвора в Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния). Насроченото за 25 март 1939 г. съдебно дело е отложено и в затвора остава само ръководителят на организацията, а останалите са освободени до началото на процеса. По-голямата част от тях бягат в България.

Георги Атанасов също избира пътя към свободата. Отива в София и кандидатства във Въздушните на Негово Величество войски. В началото на 1940 г. е назначен на длъжност, а през април започва практическо летателно обучение като пилот. Колегите му дават прякора Добруджата. На 25 юли полага първия си пилотски изпит. Завършва успешно курсовете и на 29 март 1941 г. за добро поведение и добър успех е произведен в чин кандидат-подофицер и изпратен на служба във II въздушен полк.

Втората световна война е в разгара си и през 1943 г. бомбардировките над София зачестяват - първата е на 14-ти, втората - на 24 ноември. Третата бомбардировка, в която участва и Георги Атанасов, е на 10 декември. Към този момент той служи в 2/6 орляк и лети на самолет „Девоатин-520". В това сражение българските авиатори изпълняват достойно своя дълг и въпреки численото превъзходство на врага успяват да защитят по-голямата част от града - бомби падат само в крайните квартали. Няколко дни по-късно, на 20 декември, следва ново нападение. В спомените си участвалият като част от 2/6 орляк о.з. полковник Асен Ковачев описва следната картина:

„Към 11 часа предупредителната служба съобщи за насочващи се към Кратово – Самоков – Ихтиман противникови групи от бомбардировачи и изтребители. Веднага бе даден сигнал за готовност, а в 11,15 ч. – и заповед за излитане. Моето ято пак имаше задача да охранява орляка от „Лайтнингите“. Ние завихме към Самоков – Ярлова планина и на 6 000 м височина пред нас се появи „кълбото“. Насочихме се към него откъм слънцето, атакувахме стремително и явно това е изненадало противника, защото още с първата атака бяха свалени два „Лайтнинга“. Мой воден беше подофицер Георги Атанасов-Добруджата, великолепен летец и стрелец. В същото време атакува и 642-ро ято начело с поручик Виктор Павлов и воден подофицер Цоню Узунов. И двете ята атакуваха по двойки, при което сред противниковите изтребители настъпи суматоха. От своя страна в боя бяха повредени няколко „Либърейтъра,“ които по обратния път са паднали на наша територия“.        

Един от свалените изтребители е на сметката на Георги Атанасов, за което получава орден „За храброст“ – IV степен.

На 3 юни 1944 г. Георги Атанасов, заедно със своя колега Емил Българанов,излита от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет „Нарди“. Пилотите вземат самолета с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов.           

Прелитайки над Варна, самолетът „Нарди“ се разбива. Георги Атанасов е тежко ранен и е пренесен в местната болница, където умира. Погребан е от майка си в родния Добрич. Гробът е запазен и днес в гробищния парк на града.

 

Забележка: Благодарим за предоставената информация на Цветан Сашев, главен уредник в отдел Нова и най-нова история на РИМ Добрич