Цани Гинчев

Цани Гинчев Шкипърнев е български общественик, просветител, издател, етнолог, събирач на народни умотворения, публицист, поет и писател.

Роден е през август 1835 г. в Лясковец.

Учи в килийното училище в родния си град и две години в частното училище на Никола Михайловски в Търново. През 1946 г., заедно с баща си, който е градинар, отива да работи в околностите на Букурещ. Усвоява занаята и заминава за Белград, където работи и със спечелените пари се записва в Белградската класическа гимназия. Там през 1857 г. се запознава с Георги С. Раковски и се вдъхновява от неговите дела. Година по-късно Цани Гинчев учи вече в Одеса, където отново се срещат с Раковски, който по това време подготвя етнографския си сборник с народнии песни и обичаи „Показалец“. Гинчев се включва активно в работата по книгата, описва обичаи и обреди от родния си край, градинарството и земеделието, които добре познава от практиката. По-късно се занимава и с разпространението ѝ в Молдова и Бесарабия.

През 1860 г. Гинчев заминава за Киев, където започва работа и с помощтта на благодетели успява да се запише като свободен слушател в университета „Св. Владимир“. В продължение на две години посещава лекции по естествени науки, езикознание, история, археология.

Впоследствие става учител в българската колония Карагач в Бесарабия и остава там в продължение на седем години. Продължава да събира и записва народни песни и приказки и като сътрудник на сп. „Общ труд“, ги отпечатва там. Започва да публикува и в „Цариградски вестник“, „Македония“, „Периодическо списание“. Дейността му не се харесва на румънските училищни власти и той е принуден да се завърне в България.

През 1870 г., заедно със семейството си, Гинчев заживява в Русе. Започва работа в Главното мъжко класно училище като преподавател по ботаника, физика, химия, земеделие и български език. Продължава активно да се занимава със събирането на народни умотворения, даже прави опити като поет. Още през същата година издава първата си книга „Български басни“, а две години след това в списанието на Илия Блъсков „Училище“ е публикувано и стихотворението му „Песен на труда“. Издава и „Учебник по земледелието или първоначално изучаване на земледелието за училищата и за секиго, извлечено от най-новите ръководства от Ц. Гинчова Шкипърнева“. В съшия период в Цариград издава баладата си „Две тополи или неожидана среща“ и „Катехизис на земледелието“.

През 1873 г. се мести в Габрово, където преподава естествени науки, химия и черковнославянски език. Заедно с брат си участва в подготовката на Априлското въстание, след провала на което е арестуван заедно с учителите от Априловската гимназия и откаран на съд в Търново. След двумесечен престой е освободен. Остава в града, работейки като учител в Търновското мъжко училище до идването на руските войски. Назначен е за член на комисията, която управлява града, става член и председател на Търновския окръжен съвет, депутат в Първото Велико народно събрание.

През май 1879 г., заедно с Марин Дринов и Васил Берон, основават Археологическо дружество и инициират разкопките на Трапезица. Гинчев става член на Българското книжовно дружество и председател на комитета „Единство“, чиято цел е да възстанови целостта на България след Берлинския конгрес.

След Освобождението е назначен като окръжен управител и окръжен началник на гр. Оряхово, училищен инспектор и преподавател в Ломската реална гимназия и в Търновската девическа гимназия.

В Търново става уредник и издател на едно от най-значителните литературно-научни списания – „Труд“. Там Гинчев публикува множество стихове, басни, проучвания на народни обичаи и умотворения, статии по естествена история, спомени, биографии на творци, съчинението „Писма по издирване на корените и законите на българския език“, повестите „Зиналата стена“, „Ганчо Косерката“, „Женитба“. Събира и много информация за народните самолечения, които включва в, за съжаление незавършената си, енциклопедия на болестите и лекуването им с билки.

Умира на 26 юли 1894 г. в София.