Недю Бояджиев

Недю Бояджиев е български медик, стоматолог и ветеринар.

 

Роден е на 8 юни 1870 г. в Калофер.

 

Дипломира се с отличие от пловдивската гимназия. През 1892 г. завършва ветеринарна медицина в Лион, Франция и започва работа като окръжен ветеринарен лекар във Видин, а по-късно и в Русе. В периода 1899 -1901 г. д-р Бояджиев завършва стоматология в Париж и специализира зъбно протезиране в зъболекарския факултет в Монреал, Канада. 

 

По време на Първата световна война Недю Бояджиев служи като санитарен капитан към щаба на Българската армия. При бойни действия попада в плен на английските войски в Гърция, но успява да избяга. Напуска България с полски паспорт, издаден му от посланика на страната в София и отива в Стокхолм. 

 

Когато през 1918 г. Първата световна война завършва, за България катастрофата е много по-тежка, отколкото за другите победени страни, тъй като орязаните ни територии и репарациите по силата на Ньойския договор са нелогично големи, чудовищни и непосилни. Когато всички други военнопленници – англичани, германци, руснаци, французи, унгарци и пр., са освободени, 150 000 българи остават в плен в Сърбия и в Гърция, в изключително тежки условия за живот. През 1920 г. Обществото на народите вече смята хуманитарната си мисия около болните, ранените и пленените във войната за приключена. Сам върховният му комисар за пленниците Фритьоф Нансен освобождава 437 000 души, като на бсеки от тях норвежкият учен издава т.нар. Нансенов паспорт (удостоверение с подписа му, което се признава от властите по света и служещо като легитимация). Българите обаче остават забравени.

 

Тръгвайки нелегално към Европа, д-р Недю Бояджиев пътува в конски вагони, често сменя влаковете, спи по ханове и върху куфара си, докато се добира до Швеция. Пристигайки в Стокхолм, той се среща с бившия дипломат в София, а към момента американски консул в града Доминик Мърфи, който успява да му издейства аудиенция при принц Карл, брат на краля на Швеция и председател на Шведския червен кръст. Там доктор Бояджиев убедително доказва правотата на българската кауза, в резултат на което принцът заявява: "Давам дума върху моите побелели коси, че няма да спра моите действия, докато българските пленници не се завърнат в родните огнища!". Към каузата е привлечен и норвежкият професор Йоханес Ординг, който се среща с върховния комисар за пленниците Фритьоф Нансен в Осло. Така д-р Бояджиев успява да включи в защита на българската кауза множество влиятелни лица и общественици от цяла Скандинавия, които започват официално, по линията на Червения кръст и неофициално чрез лични връзки да действат за освобождаването на българите. Д-р Бояджиев неуморно снове из европейските столици като координатор на групата и постига своето. Две години по-късно Фритьоф Нансен докладва пред Обществото на народите в Женева, че българските пленници са освободени.

 

Д-р Бояджиев се връща в родината и представя списък на участниците в спасяването на българските пленници, които да бъдат наградени с български ордени. Министър-председателят Стамболийски раздава всекиму по един орден, а на принц Карл Шведски връчва най-високия орден "Свети Александър – Великия кръст". Само д-р Бояджиев отклонява отличието на Министерството на войната, но приема шведския орден "Полярна звезда", след което е назначен за почетен генерален консул на Кралство Швеция в София. Този пост той заема в продължение на 20 години, до 1942 г., през което време допринася извънредно много за опознаването на шведския народ и за спечелване симпатиите на Швеция за българската кауза в тежките следвоенни години. 

 

През 1945 г. д-р Бояджиев пише завещание, според което след смъртта му, неговата родна къща в Калофер да бъде превърната в родилен дом.

 

Умира на 22 юни 1948 г.

 

Днес позорът с българските пленници се споменава бегло от историците, а за делото на д-р Бояджиев, техния спасител, почти никой не е чувал. През 20-те години на миналия век един столичен булевард е наречен "Принц Карл Шведски", но след време народната власт го преименува на "Ген. Бирюзов". Днес в София има ул. "Мърфи" и в близост до НДК ул. "Фритьоф Нансен".